Постинг
22.05.2011 12:46 -
Американска конституция
|
Американската конституция.
І. Създаване. 1. Думата конституция е римска и отначало с нея се означават законите издавани от императорите. По-късно, но немного ясно откога думата конституция започва да се използва в смисъл на система или сбор от закони, чрез които се управлява една държава. Конституцията в този смисъл се разбира по-скоро като една даденост, продукт на еволюционото развитие. В края на ХVІІІ в. французи и американци влагат в конституцията идеята за обществения договор – конституцията е своего рода писмен договор между управляващи и управлявани, който легитимира властта в държавата. 2. Американската конституция от 1787 г. всъщност е втората американска конституция. Първата такава е договорът за конфедерация, изготвен през 1777 г. и официално влязъл в сила през 1781 г. Мериленд го ратифицира едва през 1781 г. и затова същият се забавя с четири години. Според договора за конфедерация съществува една камара, наречена Конгрес, която решава въпросите на федерацията. Конгресът: - назначава свои служители; - осъществява в скромни рамки изпълнителна власт; - създава съдилища, свързани с военнопленници и престъпления в открито море. Правомощията на Конгреса произтичат от щатите, всеки от които е избрал своите делегати и им е дал определени правомощия. За приемането на по-важни решения се е изисквало мнозинство от две трети. Процедурите не са били много ясни. Няма изпълнителни правомощия; такива се осъществяват от щатите. Няма право да налага данъци. Особено сложни били проблемите с междущатската търговия – щатите си въртели номера. 3. Подготовката. През 1785 г. се провела среща в дома на Вашингтон имало среща на представители на Вирджиния и Мериленд, които се договорили за създаване на проект. Конституционният конвент се събира на 28 май 1787 г. Заседанията са били закрити и информация за тях се черпи от записките на Джеймс Медисън. Има два плана: на Вирджиния и на Ню Джързи. Планът на Вирджиния предвижда: двукамерен парламент с пропорционално представителство в двете камари; съдебна и изпълнителна власт, които да могат да налагат вето върху решенията на Камарите. Планът на Ню Джързи е по-скромен – еднокамарен парламент, в който всеки щат е еднакво представляван. Тук също обаче се предвижда, че ще има общи закони и повече правомощия на централната изпълнителна власт. 4. Приемането. Конгресмените се избират пряко, но сенаторите се избират от щатските легислатури. Президентът се избира от електори, по начин определен от законите на съответния щат. Конституцията се ратифицира обаче не от легислатурите, а от специално избрани щатски конвенти. Решено било така, тъй като се очаквало, че щатските легислатури няма да приемат прекаленото централизиране на държавата, което се предлагало. Поправки в конституцията стават по два начина – чрез мнозинство от две трети в двете камари или от нарочен конвент, свикан по искане на две трети от щатските легислатури. Ако две трети от щатските легислатури поискат това, то не може да бъде отхвърлено, но засега не се е случвало. Всички поправки са ставали чрез Конгреса. Един конвент, избран по другия начин, би се смятал за учредителна власт, която по същество не подлежи на никакъв контрол. През 1964 г., след като ВС решава, че сенаторите следва да бъдат избирани от райони с равен брой население, Еверет Джаксън се опитва да свика конституционен конвент по въпроса, но събира 33 щата при изискване за 34 щата и само един щат не му достига, за да предизвика конституционна криза. Поправките са 27, като последната е за заплатите на членовете на Конреса и на щатските легислатури. Само 21, която 18 (за алкохола) е одобрена не от щатите, а от нарочно избрани щатскиконвенти. ІІ. Щатският федерализъм. По силата на 10 поправка всичко, което не е включено в правомощията на федерацията е щатска компетентност. Обаче проблем има, защото някои щати са настоявали да се употреби думата изрично. Тя не е била приета, от което се развива идеята за подразбиращите се правомощия. От законодателна гледна точка е много спорно дали, когато приеме закон федералния конгрес по същество лишава щатите от законодателна власт по въпроса. Ърл Уорън е приложил три критерия: - дали федералното законодателство е толкова всеобхватно, че не оставя свободно поле за щатските власти; - дали интересите на правителството са толкова съществени, че изключват действията на щатските органи; - дали няма да има колизия между интересите на правителството и тези на щата. ІІІ. Макар конституцията да е ратифицирана, много хора и институции в щатите не са съгласни с големите правомощия на федералното правителство, което е било източник на много конфликти и е довело до гражданската война. Споровете за това имат ли щатите суверенитет или нямат, се водят и до днес. Все пак днес се приема, че САЩ са неразрушим съюз, създаден от неразрушими щати, което е тавтология. До І Световна война Демократиииическата партия пледира за повече власт на щатите, а републиканците настояват за централизъм. След ІІ Св.Война нещата се променят – демократическата партия престава да е партията на южняците и се стига до сегашното съотношение. В момента републиканците са по-склонни към изолационализъм и към повишаване на правата на местната власт. Разделението на властите е ясно, но има и сътрудничество. Например президентът предлага бюджета и структурата на правителството. Това по принцип е законодателен въпрос, но той се решава от президента. Конгресът приема, че има право да създава комисии и да изслушва свидетели, като отказът да се свидетелствува се приравнява да оскърбление на Конгреса. Обаче пред Конгреса свидетелят не може да се позовава на 5 поправка. През 1957 г. Ърл Уорън и ВС на САЩ приемат, че Конгресът няма право да разобличава заради самото разобличаване. (По дело от типа на Макартистките дела.) Конгресът има право на налага данъци и да регламентира междущатската търговия. Правото на Конгреса обаче е било поставяно под съмнение от Върховния съд обаче твърдо отстоява забраната на Конгреса да се намесва в икономическите дела на щатите, когато е засегнат само един щат. Едва новия курс на президента Рузвелт позволява на Конгреса отчасти да заобиколи тази забрана. Например голяма част от допълненията към закона за гражданските права са създадени като задължения на собственици на магазини и ресторанти. С федерален закон им е забранено да поставят разграничения. Следователно дейността на Конгреса не е единствено и чисто законодателна. В някои отношения той действа като изпълнителна, дори като съдебна власт. Конституцията е доста пестелива в такива случаи. ІV. ПРЕЗИДЕНТЪТ 1. Избор на президент. Електори, чийто брой е равен на общия брой на сенаторите и конгресмените от съответния щат. За Род Айлънд, Аляска са само трима. В Аляска нормата на представителство е най-ниска. По силата на 12 поправка (1804 г.)електорите гласуват поотделно за президент и вицепрезидент. Преди това се е гласувало общо, като получилият повече гласове става президент, а вторият – вицепрезидент. Системата престава да действа при избора на Джеферсън. Тогава той и Арон Бър получават еднакъв брой гласове от електорите, макар да е ясно, че за президет трябва да бъде избран Джеферсън. Джеферсън купува Луизиана от Наполеон. Ако никой не получи мнозивство, президентът се избира от Камарата на представителите, а вицепрезидентът от Сената. Има три изключения от мажиритарния избор: през 1824 г. – Джон Куинси Адамс; през 1876 г. – Ръдърфорд Хейс и през 1888 г. Бенджамин Харисън, макар Гроув Кливланд да получава повече преки гласове от него. Има много спорове, свързани с избора на президент. Тези спорове обикновено се ожесточават, когато се стигне до ситуация като тази от 2000 г. Все пак надделява виждането, че прекия избор не е най-доброто, понеже: - трябва да се унифицира избирателното право в САЩ, което се смята за много сериозен удар срещу суверенитета на отделните щати; - ще се стигне до множество местни кандидатури, които ще отвлекат значителен брой гласове. В крайна сметка президентът ще бъде избран от 10-15% от хората. С 25 поправка се предвижда, че при смърт на президента в длъжност встъпва вицепрезидента. По писмено искане на вицепрезидента и седем от членовете на Кабинета президентът може да бъде отстранен от власт, без това да е импийчмент. 2. Има две теории за обема на изпълнителната власт. Според едната Президентът управлява страната, като изхожда от това, кое е добро за нея. Според другата, Президентът може да извършва действия единствено в изпълнение на законите. Спорът не е само теоретичен. През 1894 г. президентът Кливланд изпраща войници да управляват влаковете в Чикаго по време на общо транспортна стачка. ВС приема, че това е подразбиращо се правомощие на правителството. През 1952 г. обаче при опит на президента да поеме управлението на компанията за стомана Йънгстоун ВС решава, че никой закон не позволява това. Президентът се обосновава с факта, че в Корея се води война и че компанията по същество саботира действията на властите. Правото на президента да назначава и уволнява произволно също не е било еднакво решавано от ВС. По принцип се смята, че когато за една длъжност има специални условия за освобождаване, президентът не може да отстранява произволно. V. СЪДЕБНАТА ВЛАСТ 1. По конституция федерални дела са делата за делата по конституционни въпроси, делата основаващи се на федерални закони, морските и патентните права и делата за фалит (несъстоятелност). Такива дела винаги се гледат от някой от 100-те районни федерални съдилища. 11 апелативни (един за федералния окръг Колумбия плюс един за патентни и митнически дела) и ВС на САЩ. Върховния съдия Ърл Уорън е формулирал понятието за съдебен спор: две страни, правен интерес, основаващ се върху действителни, а не върху хипотетични факти, възможност съдебния акт да опише правата и задълженията на страните като система от изпълними действия. От 1830 г. до 1980 г. има само четирима федерални съдии, които не са били от партията на президента. И четиримата са били особено действащи фигури и по този начин президентът е решил, че не е целесъобразно да се противопоставя на общественото мнение. От 1869 г. съдът се състои от 9 съдии, които са доживот. Всичко на всичко има 8 случая на повдигане на импийчмънт, 4 от които завършват с присъда. Всички те обаче се отнасят до низови федерални съдии; върховни съдии не са били обвинявани по реда на такава процедура. ВС има право да отхвърля закони на конгреса и актове на президента, но рядко прави това. Обикновено съдът се опитва да намери друг повод, по който да разгледа представеното му дело, но понякога това е невъзможно. ВС си е наложил ограничения: - никога не обсъжда абстрактни спорове; - никога не разширява тълкуването на К., повече отколкото изисква казуса; - ако делото може да се реши без да се формулира конституционен принцип, то се решава по този начин. ВС не се произнася по политически спорове. Напр. през 1930 г. съдът приема, че първичните избори по същество са нещо като частна дейност на политически клубове и няма пречки да се поставят ограничения, защото не ставало въпрос за същинско избирателно право. През 1944 г. обаче ВС приема, че първичните избори са интегрална част от избирателния процес на САЩ През 1899 г. ВС решава, че правилото “разделени, но равни” не противоречи на ХІV поправка. По-късно обаче, през 1953 г. съдът отменя това свое виждане. “Политически въпроси”. До 1950 г. ВС е бил сезиран с искания, свързани с избирателните права, както и с неравното представителство при избори. Съдът приема, че щатската избирателна система и избирателните райони са “Полотически въпрос”. Политически са и въпросите, свързани с външната политика и отбраната на страната. |
източник: www.legaltheory.org/index.php?rid=21&id=12
.png)
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 858
Блогрол
