The Conservative Newsletter :: Обсадата и превземането на Константинопол

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

18.07.2011 21:48 - Обсадата и превземането на Константинопол

Автор: alexanderherzdorf Категория: История

Прочетен: 21265 Коментари: 30 Гласове:

Последна промяна: 18.07.2011 23:26

Обсадата и превземането на Константинопол

На 3 февруари 1451 г. султан Мурад Втори умира в двореца си в Одрин. Петнадесет дни по-късно на трона на Османската империя застава нов пълновластен господар – султан Мехмед ІІ, останал по-известен в историята като Завоевателя. След като премахва по бърз, брутален но и сигурен начин всички възможни претенденти за престола, той се впуска в множество завоевания, обхванали цялото му управление. Първото от тях слага край на агонизиращата Византийска империя като превзема столицата Константинопол.

Осланяйки се на научено от предишни войни и главно от опита от 1443-1444 г. Мехмед знае, че първо трябва да ограничи максимално възможността за помощ на византийската столица и да попречи на императорът отново да изгради коалиция срещу Османската империя. За тази цел той сключва договор с Георги Бранкович, деспот на Сърбия и тригодишен мир с унгарския регент Януш Хуниади. След това той оставя войски, начело с Дайъ Караджа в София, като евентуална предпазна мярка срещу унгарците и провежда кратка, но бърза кампания срещу емира на Караман, който в миналото неведнъж е ставал марионетка в ръцете на византийската дипломация.

Завършвайки успешно кампанията срещу Караман той се заема с друг проблем – евентуалната блокада на Проливите от обединена християнска флота в помощ на Константинопол. За да постигне целта си той решава сам да затвори Босфора, издигайки крепост на европейският бряг, точно срещу старата баязидова крепост на азиатския бряг. Крепостта Румели хисар бива завършена и въоръжена със силна артилерия, като коменданта на крепостта получава разрешение да потапя всеки кораб, плаващ към Града без да е получил разрешение за преминаване. На 26 ноември 1452 г. е взета първата жертва – потопен е кораб, превозващ храни за Константинопол.

Скоро след като мехмедовите приготовления започват император Константин ХІ Палеолог се заема с формирането на антиосманска коалиция, като изпраща свои посланици в Европа. През февруари 1452 г. е постигнат известен успех след като венецианския Сенат се съгласява да помогне според останалите на Републиката възможности след италианските войни. Сенаторите съветват на византийският посланик да се обърне към Флоренция и папата, а самите те отделят средства, като започват да екипират ескадра и да събират сухопътен корпус. Същевременно с това те активизират своята дипломация, като се опитват да привлекат император Фридрих ІІІ към съюза и крал Ласло V. Визанскийските посланици в това време са при Януш Хуниади и крал Алфонсо Арагонски и успяват да издействат договори с тях, но при условие че императорът ще остъпи Месемврия на Хуниади и остров Лемнос на Алфонсо. Впоследствие обаче никой от двамата не изпраща помощ на обсадената византийска столица.

В същото време, докато на полето на дипломацията се води битка, военните приготовления не секват. Султанът изпраща войска, начело с Турахан бей, срещу византийското деспотство Морея на братята Дмитрий и Тома Палеолог, за да попречи евентуална атака както през 1444 г. В същото време в Галиполи се строи грамадна армада от 16-18 тежки и 60-80 леки галери, 20 паландарии и многобройни по-малки бойни кораби. Под стените на Града пък се разполага огромната османска армия, която в последствие ще достигне до численост от 160 000 души. В нея са призовани войски от Румелия и Анатолия и отряди на васалния Георги Бранкович. Силно впечатление прави и грандиозната артилерия на султана, отлята специално за обсадата, както и огромното оръдие на унгареца Урбан, притежаващо невиждана огнева мощ.

Император Константин ХІ също прави всичко по силите си, за да укрепи столицата. През октомври 1452 г. пристигат пет галери от Венеция, водени от Габриеле Тревизан и още три от черноморското пристанище Тана. Генуазците изпращат контингент от 200 души, в който има стрелци с арбалет и артилеристи. Заедно с тях пристигат също и Изидор Киевски и хиоският архиепископ Леонардо, които реализират унията между папата и император Константин, заложена в сключеното съглашение. На 17 декември 1452 г. пристигат още две леки и три търговски галери под флага на Венеция. На 26 януари 1453 г. пристига генуазки контингент на Джовани Джустиниани от 700 души, който е най-голямото подкрепление, което Константинопол получава от своите съюзници.

Докато върви събирането на защитниците на Града, императорът се заема с неговит укрепления. В ранната пролет на 1453 г. е издадена заповед за поправка на укрепленията. На 14 март 1453 г. венецианците от Тана изкопават ров на северозападния ъгъл на двореца, където укрепленията са най-слаби. На 31 март под ръководството на императора е изкопан втори ров в близост до този, а на 2 април той упълномощава венецианецът Бартоломео Силаго да препречи естественото пристанище на Константинопол(Златния рог) с верига от грамадни кръгли парчета дърво свързани с железни скоби и гвоздеи. Това съоръжение има ключево значение за защитата и му е поставена охрана от 5 генуазки, 3 критски и 1 арагонски кораб. Съвсем скоро става ясно и числото на защитнице на Града – 4 773 византийци и 1 000 чужденци. Защитата се разполага по следният начин: императорът е на Златната порта, Джовани Джустиниани е на Романовата порта, а Великият херцог Лукас Нотарас патрулира пристанището с около сто кавалеристи.

На 5 април пристига и султан Мехмед, който поема командването на 160 000-та си армия, простираща се от Златния рог до Мраморно море и разположена по следния начин: еничарите, начело със султана, са пред Романовата порта, анатолийските корпуси, водени от Исхак паша формират лявото крило към Златният рог, а румелийските на Дайъ Каражда(върнат от София) формират дясното крило към Мраморно море. Васалните сръбски войски застават пред Адрианолската порта. Най-голямата част от артилерията е разположена при стана на еничарите. Седмица по-късно, на 12 април османска армада от 140 кораба хвърля котва край Колоните на Босфора.

Сраженията започват на 18 април, когато османски корпус преминава в атака и в непосредствена близост до стената, завързва четиричасова битка, но се оттегля след като дава много жертви. Османската артилерия бомбардира стената в продължение на седмица, но без успех. На 20 април се състои и първото морско сражение. Тогава на хоризонта се появява малка християнска ескадра от четири кораба, плаващи от Дарданелите към Константинопол. Три от тях са генуазки и превозват войници, а четвъртият е на императора и превозва храни. Вятърът обаче стихва и корабите застиват на сред морето, което позволява на османците да преминат в атака. Християнската ескадра е нападната от 5 тежки, 30 леки галери и 40 транспортни съда, като се води двучасова битка. Османците се провялат в опита си да ги потапят и корабите спокойно влизат в пристанището. Впоследствие по данни на шпиони и османски пленници става ясно, че османците са загубили хиляди в битката, а християните имат само неколцина ранени. Султан Мехмед е бесен от неуспеха и отива при Колоните, начело на десетхиледна конница като жестоко наказва своя адмирал Балтаоглу Сюлейман и му отнема всичките постове, имоти и звания. Мястото му е заето от Заганос паша.

Сраженията за Града продължават без прекъсване. На 21 април оръдието на Урбан разрушава една кула на Романовата порта, но османските сили не предприемат атака. Защитниците възстановяват пораженията с пръст и камъни под непрекъснатия обстрел на вражеската артилерия. По това време султанът и неговите везири приемат амбициозен план как да прехвърлят своите кораби отвън преградата, кояго ги отделя от Златния рог. Планът предвижда да се използват смазани дървени трупи за прехвърляне на корабите по суша като се премине по хълма зад Галата. Операцията е под ръководството на Заганос паша, който започва прехвърлянето на 72 галери. Венецианците решават да прекратят това като подпалят османската флота и натоварват няколко кораба с вата, катран и съчки и ги изпращат срещу османската флота. С цел да защити своите кораби обаче, султан Мехмед е разположил четири оръдия от двете страни на пристанището и започва да бомбардира вражеските кораби, като осуетява плана на венецианците и потатя една тяхна лека галера. За да отговорят на османската артилерия, защитниците поставят едно оръдие на Водната порта и откриват стрелба по османските кораби. Османците отговарят на това като донасят още три оръдия и на 5 май потапят един генуазки търговски кораб, което принуждава християнските съдове да търсят укритие зад стената. Положението се затруднява, което принуждава император Константин да изпрати една бригантина, маскирана като турски кораб, в Егейско море, за да намери флота на Републиката и да убеди адмирал Джакомо Лоредан да дойде час по-скоро в Константинопол.

На 6 май в османските сухопътни позиции започва раздвижване, като са подготвени удари по стената, предхождани от активен оръдеен обстрел. На следващия ден корпус от 30 000 души, заедно със стенобитни машини преминава в атака и завързва тричасово сражение. Защитниците обаче успяват да го отблъснат, като му нанасят тежки загуби. Шест дни по-късно на 12 май 50 000 османци се впускат в атака срещу Двореца, но и този път защитниците успешно отвръщат на удара.

Неуспешните атака принуждават Мехмед да изтегли артилерията си от хълма над Галата и да бомбардира, макар и неуспешно императорският дворец. След това отново по султанова заповед оръдията са изместени при Романовата порта, където събарят големи части от стената, но защитниците възстановяват щетите с бурета, клони и камъни. Неуспехите на откритите атаки водят османците до саботажна стратегия, чиито резултат е разкрит на 16 май, когато византийците откриват тунел под Калигарската порта, изкопан от сръбските сапьори с цел подкопаване на стената. За да предотврати подобни действия император Константин назначава Лукас Нотарас за началник на отряд от сапьори, който да предотврати подобни начинания. Групата е събрана от херцога, а за неин командващ е назначен шотландец на име Джон Грант, от хората на Джустиниани. Действията им са успешни: на 22 май е открит и запълнен нов тунел, а на 24 и 25 още два. Стратегията приложена от Грант е проста: задушаване на вражеските сапьори със серни изпарения, а след това запълване на тунелите.

В същото време в стана на османците видни османски командири и министри, начело с Великият везир Халил Чандърлъ, започват да действат за вдигане на обсадата. Везирът се аргументира със слуховете, че армията на Хуниади подготвя поход по Дунав и че от Венеция плават галери, но султан Мехмед бързо се разправя с опозицията си и продължа обсадата. Под ръководството на Заганос паша се строят обсадни съоръжения, сред които и специална кула, покрита с камилски кожи, за да устои стрелбата на арбалети, както и мост от навързани здраво бъчви и гради, който да се простира от Галата до Константинопол. Сухопътната армия преминава в готовност и е обявен тридневен пост. Докарани са 2 000 стълби. В Града император Константин вече знае – помощ не ще пристигне. Бригантината се е върнала от Егейско море, без да открие флотата на Републиката, а Хуниади няма намерение да преминава Дунава.

Щурмът на Града започва на 29 май 1453 г. три часа преди изгрев слънце. Първите две османски атака си отбити успешно от защитниците, но третата, състояща се от еничари и отбрани войски на султана, която окончателно строшава защитата. На зазоряване около 300 души проникват във вътрешното укрепление през пробив направен от оръдието на Урбан, но твърдата съпротива ги изтласква назад. Новият залп на голямото оръдие обаче събаря големи части от стената и в укреплението се озовават 70 000 османци. Отпорът на християните продължава да е все така лют, като не им позволява да нахлуят във вътрешността. Решителният момент идва обаче, когато раненият Джустиниани напуска отбраната, търсейки лекар за раните си. Войските му обаче предприемат това като бягство и се впускат да отстъпват. Защитниците са сломени и Романовата порта попада във вражески ръце. Зеленетото султаново знаме се развява по улиците на най-християнският град в света. Оттук нататък военните операция преминават в открит грабеж на домове, манастири, дворци, църкви, клане над жителите и всякакви диващини. Леонардо Хиоски описва това така:

„Те разбиваха ковчежета с брадви, копаеха в земята за съкровища, и ги намираха, стари и нови, в такова изобилие, че никой град по това време не можеше да се мери по богатство с този.”

По-късно в писмо до кардинал Висарион в Рим Изидор Киевски пише следното:

„Те скачаха върху олтарите и подиграваха нашата вяра и християнски обреди... Разхвърляха светите мощи сякаш бяха най-презрени вещи. Предпочитам да подмина с мълчание стореното с одеждите и потирите... те събаряха паметници от прозирен бял мрамор и ги разбиваха на парчета... Да можехте да видите, о слънце и земя, как турските роби и най-низши люде отвличат и делят млади благороднички, девици и монахини и ги откарват от Града не като волове, овце и други хрисими домашни животни, а че са дива, страшна, свирепа и жестока глутница, обкръжена отвсякъде от наемници, стражи и убийци...”

Голяма част от първенците на града загиват в сражението. Сред тях са самият император, Великият херцог Лукас Нотарас, венецианският байло, арагонският консул и синовете му и др. Някои от по-богатите столичани, последвайки примера на Георги Сфранцес и Катарин Контарини се откупват. В Константинопол обаче е настанало време на варварската жестокост на османците:

„...Кръвта се стичаше като дъждовна вода след внезапна буря, а труповете на християни бяха изхвърляни в Проливите и се носеха към морето като пъпеши по канал.”

Финалните слова можем да оставим на византийският хронист Дука, които дават ясна представа как в тези съдбоносни мигове загива една империя – въздигнала се с Константин и залязла с Константин и тяхната могъща столица Константинопол:

„...а Градът беше пуст, лежеше мъртъв, гол, притихнал, нямаше ни форма, ни хубост.”