Комунист ли е Ботев? – развенчаването на лъжата

 

Христо Ботев

 В продължение на много дълго време, още от 30-те години на ХХ век, комунистите в България неуморно налагаха виждането и идеята, че един от най-видните български революционери от времето на Възраждането Христо Ботев е изповядвал комунистическата идеология и едва ли не е бил краен комунист. Промените обачи позволиха върху творчеството, живота и дейността на Ботев да се насочат и други, по-независими изследвания, което постепенно да започнат да развенчават и разпръскват лъжата на ЦК на БКП за комунистическата идеология на този велик българин. Откъде обачи тръгва и се корени тази лъжа? Как после тя се превръща в официална тема и е писана в учебници и книги? Или накратко, как беше откраднат Ботев.

 Всичко започва с някакво анонимно писание, наречено „Символ-верою на българската комуна”, за което упорито се твърди, че е оставено от перото на Ботев. Текстът на този документ е следния:

 

„Вярвам в единната обща сила на человеческий род на земното кълбо, за да твори добро.

И в единний комунистически ред на обществото, спасител на сички народи от вековни тегла и мъки чрез братски труд, свобода и равенство.

И в светия животворящ дух на разума, укрепляющ сърцата и душите на сички хора за сполуката и тържеството на комунизма чрез революция.

И в единното и неделимо отечество на сички хора и обща собственост върху сички имоти.

Изповядвам единний светъл комунизъм, поправител недъзите на обществото.

Чакам събужданието на народите и бъдащий комунистически строй на целия свят.”

 

Датата, с която е подписано се води 20 април 1871 г., а градът – Галац. Интересно е обаче, че за първи път този документ се споменава едва през 1921 г. в писма на ЦК па БКП, а е отпечатан в средата на 30-те години от Георги Бакалов, виден комунист, който уж се занимава с история на българското Възраждане, чрез псевдо-научни трудове и паралелно с това издава брошури на Маркс, Енгелс и Плеханов. „Символ-вероюто”, което Бакалов отпечатва обаче остава без посочен източник и без намерен оригинал. Оригинална форма на този документ не е намерена и до ден днешен, което все повече доказва, че той най-вероятно е плод на болшевишкият мозък и е фалшифициран, с цел Ботев да бъде превърнат в символ на комунистическата идея в България, която уж е пропагандирал още от време оно. Историческите факти обаче също гледат в друго посока, безмилостно разбивайки комунистическите лъжи.

Като за начало следва да се отбележи, че Ботев никога не е бил под влияние на идеите на Маркс и Енгелс. За сметка на това Ботев обаче е силно повлиян от учението на руски и западни философи и  мислители-анархисти, като княз Пьотр Кропоткин(1842-1921), Михаел Бакунин(1814-1876) и французина Пиер-Жозеф Прудон(1809-1865). Освен това Ботев поддържа връзки с руския революционер и анархист Сергей Нечаев, с който дори се срещат два пъти и поддържат приятелски отношения(срещите им стават в периода края на юли, началото на август и края на ноември, началото на декември 1869 г.) По време на втората среща Нечаев се подготвя да замине за Женева.

Михаил Бакунин



княз Кропоткин



Прудон
 

Паралелно с това Ботев също така е бил много добре запознат и е бил под влиянието на други видни руски мислители и философи от този период, които също са проповядвали  идеите на анархизма. Такива имена за Александър Херцен(1812-1870), Николай Чернишевски(1828-1889) и Николай Добролюбов(1836-1861). Не остава чужд на Ботев и Висарион Белински(1811-1848). От следните факти можем да изведем извода, че Ботев отново няма нищо общо с комунистическите идеи на Маркс и Енгелс, а напротив той е анархист, той дружи с анархисти, интересува от техните идеи и е под влиянието на техните класици. За това могат да бъдат изведени и примери от неговото литературно творчество, начело с памфлета „Смешен плач”:

 

Херцен



Белински



Добролюбов



Чернишевски



Нечаев
 

„Плачете за Париж, столицата на разврата, на цивилизацията, школата на шпионството и робството; плачете, филантропи, за палатите на страшните вампири, на великите тирани - за паметниците на глупостта, на варварството, изградени с отсечените глави на толкова Предтечи, на толкова велики мислители и поети, с оглозганите кости на толкова мъченици за насущния хляб, - плачете! - лудите не може никой утеши, бесните не може никой укроти! 
        Кълнете комунистите, че съсипаха столицата ви и измряха с разбойническите за вас думи: свобода или смърт, хляб или куршум! Плюйте на техните трупове и на труповете на онези жертви на цивилизацията, кои сте прегръщали и прегръщате в лицето на жените си, на сестрите си, на майките си и днес наричате бесни блудници, защото имаха още сила да се хванат за оръжие и избавят от вертепа на разврата! Хвъргайте кал и камъни връх гроба на Домбровски, защото не стана слуга на някоя коронясана глава, а поборник на велика идея, на висока цел и с гърди твърди се опря на предателите на Франция и виновниците на толкова злочестини в човещината. 
        Цял свят оплака Париж, цял свят прокле комунистите, и нашата бедна журналистика и тя не остана надире, и тя заплака за бездушното и прокле разумното.Смешен плач! Като че от Нимврода до Наполеона, от Камбиза до Вилхелма войната не представя едни и същите зрелища, една и същата цел с едни и същите средства. Като че Наполеон, в името на цивилизацията и Вилхелм, в името на божия промисъл, не направиха повече зло, повече варварство в 19-ий век, отколкото напр. Александър Македонски с походите си преди толкова векове. Но там е варварството, там са укорите и проклятията, дето робът, човекът, като не чуят думите му, разума му, улавя се за крайност и се бори на живот и смърт, доколкото му позволяват средствата, които са низки, защото са малки, а малки само затуй, защото им са ги отнели господарите. Тогава човекът наричат разбойник, развратник, низък и варварин! Такива бяха и комунистите. 
        Християнството има своите мъченици, доде нарече роба "син божий, син человеческий"; има ги и революцията, за да "направи скитника гражданин"; има ги и ще ги има и социализмът, който "иска да направи човека повече от син божий и гражданин - не идеал, а същ човек, и от него да зависи градът, а не той от града". Християнството, революцията и социализмът - монархията, конституцията и републиката - те са си фактове и епохи исторически, кои ще отрече само тоя ум, който не признава прогреса в человечеството. 
        Училището и само училището, казва баба Македония, ще избави Европа от социален преврат - училището и само училището, повтаряме ний, ще я приготви за тоя преврат; но не училището на Златоуста и Лойола, на Вилхелма и Наполеона, а онова на Фурие и Прудона, на Кювие и Нютона - и училището житейско. 
        Комунистите са мъченици, защото не са важни средствата в борбата им за свобода, а идеята на тази борба. "И свободата ще има свойте езуити", казва Гейне. 
        Нека сега нашата журналистика задържи сълзите си, както ще ги задържи в европейската - за да оплаче други столици, други варварства и страдания, кога робът извика на господаря си: кой си ти, що плачеш? Мъж ли си, жена ли, или хермафродит - звяр или риба? ... И ще бъде ден - ден първий.”

 

Именно тук Ботев споменава и името на Прудон. Думата комунист тук е използвана в значие участник в комуната и няма нищо общо с куманоидното значие. Освен това идеите на Ботев си личат и в редица други негови произведения и най-вече в поезията му. Там той говори многократно против стария ред, против старите традиции и против християнската религия и църква. Върховният идеал на Ботев се явява свободата, но тук би следвало да отбележим разликата между неговото виждане за свобода и това на други български възрожденци-революционери. Ботев търси социалната свободата, освобождението от тиранията и въвеждането на някакво по-справедливо общество(в никакъв случай обаче не мечтае за комунизъм), докато Левски и Раковски изповядват например доста по-различни виждания, като  акцентират на патриотичното и националното. Показателен е например факта, че името „България” се споменава само и един път в цялата поезия на Ботев – в стихотворението „Обесването на Васил Левски”:

 

„Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.”

 

Всичко изведено до тук обаче не показва, че пред Ботев не трябва да се прекланяме и да имаме велико уважение към неговия принос. Като истински възрожденски герой, той дава живота си в името на борбата и оставя своите кости до склоновете на Врачанския Балкан. Огромното литературно наслество, което Ботев ни е оставил е от изключителна ценност и то не бива да спира да се изучава и в него да се търсят знаци и поуки. Не случайно Ботев е бил наричан гений. Факт е обаче и е показателно, че Ботев и неговото творчество са станали жертва на престъпната комунистическа идеология и предателите от ЦК на БКП, които като никои други преди тях и след тях, налагат монопол върху него и неговото творчество и имат наглостта да публикуват фалшиви писания, позовавайки се на святото за българския народ име на поета. Дори и анархист, Ботев винаги ще бъде велик с неговия принос и неговото име ще остане вечно в нашата история и в нашата литература, като показателен пример за велик творчески ум и велико сърце, оставило толкова много след себе си. Именно затова е наш дълг да пазим Ботев такъв, какъвто е и да държим неговото творчество неопетнено от партийните пристратия и лъжи на болшевишките предатели.

Ботев

 

Трябва да си наистина доста умствено осакатен, за да вярваш на тази нелепа, смешна дори лъжа!

Вярно е. Интересното е, че има хора, които не само й вярват, но и я разпространяват. Това беше причината да събера фактите и да ги представя. Комунистите трябва да свалят ръцете от Ботев!

май въбще българските революционери са под влиянието на мислители анархисти

Има доста осакатени и промити мозъци - обикновени комун.онанисти, които искат да имат основание за гордост, но тава си е кощунство, защото илюзията, която се внушава за Ботйов е престъпление към Истината и личността на Поета!

По големи измислици от тази манипулираща статия скоро не бях чел. Първо - тези стихове са факт. Второ - Ботев прави обръщение именно към Парижката комуна. Трето - Ботев напълно е разбирал марксизма. Четвърто - това, че на шепа псевдо националисти това не им изнася си е техен проблем. Пето - думите националист, патриот са чуждици, а българската дума е РОДОЛЮБЕЦ, драги ми "националистчета". Но непознаването на българските думи и език не ме учудва, което доказва и колко са верни "твърденията" в това подобие на статия, блог или на каквото и да прилича

Тези ги приказвай на някоя червена бабичка като се събирате комунетата на Бузлуджа. :)))

...Това, че т. нар. комунисти не са Ботевисти, а партийци?!... Майната им!!! БОТЕВ Е КОМУНИСТ!!! П.П. Само неуките не знаят, че комунизмът е утопия! Което не значи, че няма последователи!!!