Стефан Стамболов

 Една от първите задачи, пред които е изправен Стамболов, е модернизирането и раздвижването на българската икономика, която се намира в период на стагнация. Липсата на цялостна стратегия в хода на сложните политически борби, съпъствали първите години от развието на Княжество, сякаш са я оставили на заден план. Стефан Стамболов обаче се превръща в човека, който дава на така желаната стратегия и концепция за развитие. Той дава началото на българския държавен протекционизъм, следвайки три основни направление през осемте години, през които е начело на държавата - насърчаване на българското производство чрез активна протекционистка политика, привличане на чужди капитали и регулиране на търговските отношения с други държави в изгодни за България рамки.

княз Фердинанд І Български

 Особено значение за цялостното развитие на младата българска икономика има правителствената политика на стопански протекционизъм. Тя стартира още през есента на 1887 г. с приемането на Закона за митническите тарифи, който поставя вносни мита на редица стоки в съответствие с европейските стандарти. Друг подобен закон пък стимулира местното текстилно производство и има положително отражение не само върху производството на текстилни стоки, но и на добива на суровини за отрасъла, а в общоикономически план – и за цялата икономика. Правителството отделя и специално внимание на индустрията като гарантира безлихвени заеми за българските индустриалци и редица специални превилегии за перспективните производства – даване на концесии, освобождават се за определено време от плащане на данъци и такси при внос на необходимите машини и съоръжения, ползват намалени тарифи при пренасянето на материали и суровини по държавните железници и правителството се задължава да купува част от продукцията на концесионерите. Самият принцип на концепциите заляга и в законите, свързани с развитието на добивната промишленост. Той е прокаран още в първия през 1888 г. за рудниците, каменоломните и минералогичните заведения. В същите протекционистични насоки, през 1888-1889 г. към Министерството на народното просвещение е създадена специална индустриална комисия, която предвижда и планира финасова държавна помощ за развитието на индустрията, а също така и специални средства за изучаване на сътоянието и перспективите за развитието на народното стопанство. Тази комисия работи за всички клонове на икономиката – от насърчаването на българското овцевъдство и износа на аби до възстановяване на тепавичарниците. Не остават на заден план и законите от 1891 г. за мините и кариерите, за топлите и студените извори, които гарантират изключителните права на държавата при тяхното проучване и експлоатиране. Същата година е приет и закон за снабдяване на армията с материали за въоръжаване, облекло, храна и пр. местно производство, а през 1892 г. на първо четене е приет и Закона за насърчаване на местната индустрия, който обаче остава за обсъждане и второ четене за неопределено време поради различни причини от външнополитически характер. Цялостната протекционистична политика има възлово значение, тъй като тя помага да бъдат заобиколени редица клаузи на Берлинския договор и българската икономика постепенно да започне своето бързо развитие.  

семейна снимка на Стамболов

Не се отличава особено и търговската политика на Стамболовото правителство, която най-добре проличава при търговските спогодби, сключени с редица държави и гарантираните външни заеми. След дълги преговори в търсенето на равностойно партньорство, т.е. в защита на държавните интереси, през 1889-1890 г. са сключени търговски спогодби с редица западни държави: Англия, Австро-Унгария, Германия, Белгия, Франция и Швейцария. Това е не само икономически, но и политически успех, защото се заобикалят забранителните и ограничителните клаузи на Берлинския договор. През 1894 г. вносното мито на всички стоки е повишено от 8 на 10%. Други закони също имат благотворно въздействие върху развитието на външната и вътрешната търговия. Такива са Законът за монопола върху солта, Законът за мерките и теглилките, налагащ европейската мерна система, Законът за търговските и индустриалните камари.
 Особено важна е и политика по заемите, чиито средства се използват за инфрастуктурни проекти, за подпомагане на индустрията и за въоръжаването на армията. Първият външен заем на страната е сключен през 1888 г. с лондонските банки. През 1889 г. следва нов с виенската Лендербанк, а през 1890 г. – с Дойче банк. През 1892 г. е сключен нов заем с Лендербанк. Освен заемите правителството търси и начини за привличане на повече чужди инвестиции в България като показател за това са стремителните крачки напред, които отбелязва банковото дело, заедно със застрахователното дело и акционерството. Но къде обаче отиват всички тези пари? Основната задача на Стамболов е да развие модерна инфрастуктура в страната като по този начин улесни връзките между селищата, околийските центрове и столицата. Започва активното строителство на шосета и ЖП линии като още през 1888 г. е приет закон за железопътната мрежа на Княжеството. В същото време е завършено трасето Цариброд-София-Вакарел-Белово и през август 1888 г. през страната преминава първият влак от Виена за Цариград. С това трасе се осъществява връзката на България с Централна и Западна Европа. Съвсем скоро държавата откупува отсечката Русе-Варна, а през 1890 г. е пусната отсечката Ямбол-Бургас, която пренасочва българския износ, извършван тогава през Дедеагач. През 1893 г. е завършена отсечката София-Перник-Радомир като започва строителството на София-Варна през Плевен и София-Русе през Търново. По времето на Стамболов са построени общо 360 километра ЖП линии, като други са в процес на строителство. Започва и изграждането на модерни пристанища във Варна и Бургас, а през 1892 г. е създадено „Българско търговско параходно дружество”, което се опитва да пробие монопола на чуждите компании в морския и речния транспорт. Създаваната постепенно разклонена транспортна мрежа размразява застоя и местната патриархална обособеност, укрепва и развива единния национален пазар и ускорява и поевтинява превоза на стоки.

Стефан Стамболов

Първите резултати от тази политика скоро са налице. Врати отварят над 80 нови промишлени предприятия, главно в областта на текстилната и хранително-вкусовата промишленост. Полага се началато на добивната промишленост като заработват мините за каменни въглища около Перник, а през 1892 г. първите частни каменовъглени мини дават продукция. Не по-малко динамично се развива и секторът на услугите – създадени са 40 акционерни дружества и една банка(„Гирдап”), както и първото застрахователно дружество „България”, чиито основи са положени в Русе. На 15 август 1892 г. в гр. Пловдив е открито първото Българско земеделско-промишлено изложение, на което са представени всички отрасли на селското стопанство и промишлеността. То поставя началото на Пловдивския промишлен панаир – едно трайно явление в българския стопански живот, което трябва да демонстрира нарастналите стопански възможности на страната.
 

банката "Гирдап" в Русе

   В областта на селското стопанство правителството също с редица законодателни актове се стреми да засили неговата производителност и конкурентноспособност. Модернизацията има различни измерения. Започва благоустрояването на градовете, където изключително активен е столичният кмет Димитър Петков. Откриват се общински здравни служби. Учредява се пенсионно дело. Продължават усилията за институционално изграждане на българската държава. Гласуван е закон за адвокатите, а  през 1891 г. е гласуван и нов Закон за войската, с който започва нейното преустройство, въоръжаването й с модерно оръжие. 

Стефан Стамболов

 Стопанският просперитет на страната създава условия и за духовно възземане на нацията. Още през есента на 1888 г. в Народното събрание е гласуван Закон за отваряне на висше училище, като по този начин са положени основите на първия български университет. Държавата активно субсидира със стипендии и временни помощи студенти, които се обучават в чужбина. Подновяват се обществените функции на читалищата и скоро е създадена и Софийската драматична трупа „Сълза и смях”, която от 1889 г. започва да получава субсидия от държавата. На 17 декември 1889 г. е приет Закон за издирване на старини и за помагане на научни и книжовни предприятия, който съдейства за опазване на националното културно богатство и за поощряване на книжовната дейност. Две години по-късно в сила влиза първият цялостен Закон за народното просвещение, който запазва общообразователната тенденция в образованието, дава системна и пълна организация на основните и средните училища, засилва централизацията на тяхното ръководство и въвежда висок ценз за учители. Развиват и множество нови професионални сдружения като инженерно-архитектурно дружество, организация на художниците и др.
 

Висшето училише, което по-късно става Софийски университет

 Стамболов не остава по-назад и във външната политика като изгражда цялостна концепция, залагайки върху идейната основа на българския национализъм. Основните задачи, които неговото правителство си поставя са признаването на Фердинанд І за княз и решаването на проблемите на българите в Македония и Беломорска Тракия. Пречките пред това обаче са солидни, тъй като срещу България се изправя Русия и Османската империя като първата се превръща в главна пречка при решаването на тези въпроси. Руската дипломация вижда Фердинанд като пречка за руските интереси в България и като проводник на австроунгарска политика. Важна стъпка обаче се оказва създаденото през 1887 г. Второ средиземноморско съглашение между Австро-Унгария, Англия, Италия и Германия, което има за цел да ограничи руската експанзия към Проливите и да се противопостави на Русия при евентуална нейна намеса за отстраняването на княз Фердинанд от българския престол. Това позволява на Стамболов да развие своята дипломация и да извоюва известни успехи. Представителите на чуждите легации в София започват да се срещат с българския княз, въпреки че не го признават официално. През 1891-1892 г. княз Фердинанд е приет, макар и като частно лице, от император Франц-Йозеф и от кралица Виктория. Особено важно събитие е обаче бракът между княза и принцеса Мария-Луиза, който дарява Княжеството с престолонаследника Борис и допълнително заздравява позициите на династията в страната. Стамболов има ключова роля при уреждането на брака.
 

княгиня Мария-Луиза

 Особено важна е и политиката по националния въпрос, като българското правителство се съсредоточава върху осъществими цели и легални действия с цел прилагането на член 23 от Берлинския договор. . Културно-просветното развитие и опзаването на националния дух се разглеждат като главно условие за бъдещето присъединяване на тези сънародници. Ето защо правителството застава изцяло зад исканията на екзарх Йосиф от 1888 г. за назначаването на владици в епархиите, признати официално за български. През 1890 г. правителството засилва натиска върху Турция, като заплашва с обявяване на независимост и иска признаването на Фердинанд. На 5 юли 1890 г. излиза султанско ираде, което разрешава връщането на български владици в Скопска и Охридска епархия, издаването на екзархийски вестник на български език „Новини”, построяването на българска черква в квартал „Фенер” и позволява на българския митрополит Синесий да посещава свободно българските общини в Одринския вилает. Признание за политика Стамболов е неговото посещение в Цариград през 1892 г. На 12 април 1894 г. българската дипломация успява да постигне излизането на султанско ираде, с което се утвърждава автономният статут на българските училища, издават се берати за български владици във Велешка и Неврокопска епархия, позволява се на екзарха да закупи здание за Светата екзархия в Пера, подарява се място за построяване на българско духовно училище в Цариград. Уреждането на екзархийските проблеми е последвано от подписването на жп конвенции, уреждащи в полза на България експлоатацията на жп отсечките Вакарел-Белово и Белово-Саранбей (дн. гара Септември).

Стефан Стамболов

Цената на модернизацията обаче е висока като нейна жертва стават много от демократичните свободи в Княжеството. Един от първите закони, гласуван по време на Стамболовото управление е този за изтребление на разбойничеството на 14 декември 1887 г. Законът трябва да даде правна санкция на усилията да се ликвидира разбойничеството, появило се през размирната 1886-1887. Той предвижда съдене на заловените от военно-полеви съдилища по късата процедура, както и „екзекуция” на селищата, които укриват разбойници, т.е. те изцяло поемат издръжката на наказателните отряди. Този закон обаче се използва и за преследване на политически опоненти и за печелене на избори. Приет е Закон за печата, демократичен по своята същност, но той се прилага избирателно и не се допуска критика срещу правителствената политика и монарха. По-нататък в него са внесени поправки, които увеличават силата на цензурата. Започва да се цензурира и личната коредпонденция. Законът за полицията превръща тази институция в инструмент на правителството в борбата с политическите противници и въобще с инакомислещите. През годините непрекъснато се увеличава полицейският апарат. На целите на политическата борба се подчиняват съдебното дело и целият чиновнически апарат, който се подбира според верността си към режима, а не според професионалните си умения.

Стефан Стамболов

В стремежа си да налага своя авторитет Стамболов твърде скоро влиза в конфликт с църквата, армията и дори с княза. През пролетта на 1888 г. назрява първият сериозен конфликт между армията и правителството във връзка с процеса срещу героя от Сръбско-българската война майор Христо Попов, несправедливо обвинен в материални злоупотреби. Скалъпеният процес отстранява майор Попов от армията, но довежда до първото сблъскване между всесилния Стамболов и стремящия се към повече власт Фердинанд, чийто приятел е осъденият офицер. Той предизвиква безпокойство сред част от офицерите и дава възможност на княза да укрепи връзките си с ръководния състав на войската.  Конфликтът с църквата избухва в края на 1888 г. Св. Синод се свиква, без да посети Фердинанд и Стамболов, и Стамболов, ядосан от незачитането на официалните авторитети, го разгонва. Твърде авторитарната политика на Стамболов несъмнено търпи критики, но опозицията също носи своята отговорност за изостряне на обстанокта, особено т.нар. „нелегална”. Тя е съставена предимно от последователни „русофили”, повечето от които, като Драган Цанков, Стефан Бобчев, политическата емиграция в Русия, Турция, Румъния и Сърбия, са крайни. Според тях князът и правителството са незаконни, трябва да се проведат избори за ново Велико народно събрание, което да избере нов владетел. Смятат, че възстановяването на добрите отношения с Русия е крайно необходимо за България и то трябва да стане на всяка цена. Тази опозиция е откровено подкрепяна от Русия и неуморно организира заговори, чети и бунтове. В края на 1887 г. в България навлизат две русофилски чети – на Набоков и Боянов, съставени от българи и черногорци, но много бързо са разгромени. Потушени са и някои локални вълнения, което дава основание на властта да засили полицейските мерки и репресии срещу опозицията. Започналите да излизат през 1888 г. два опозиционни вестника – „Народни права” на Радославов и „Търновска конституция” на П. Каравелов, скоро са спрени. 

Петко Каравелов

В началото на 1890 г. светът научава, че в София е разкрит и потушен заговор на български офицери начело с майор Коста Паница за изгонване на княз Фердинанд и сваляне на Стамболов от власт. С този заговор са свързани и някои среди от македоно-одринската емиграция, която не споделя външнополитическата линия на Стамболов спрямо Турция и Русия. Коста Паница предлага на руски дипломати да организира русофилски преврат, съчетан с въстание в Македония, но този план е отхвърлен, но на съобщението за подготовка на заговор в България император Александър ІІІ слага резолюция: „Желая им от душа пълен успех”. Според анализа на събитията в съвременната българска историография се налага мнението, че конспирацията била в начален етап и няма сериозни доказателства за организиран заговор, въпреки това Стамболов не се поколебава да осъди на смърт К. Паница. Неговата цел е да сплаши противниците си и да покаже на Фердинанд, че е зависим от министър-председателя, но предприетите крайни мерки го противопоставят трайно с офицерството и македонските дейци. Именно дейците на македоно-одринското движение отправят открити заплахи срещу княз Фердинанд и Стамболов след разстрела на майор Паница. Министър-председателят реагира като затяга полицейския обръч около всички съмнителни за режима лица. Въпреки това той не успява да предотврати организирания срещу него атентат. На 15 март 1891 г. един куршум, предназначен за Стомболов, покосява финансовия министър Христо Белчев, когато двамата минават край Градската градина в София. В отговор са задържани всички заподозрени като противници на режима, над 200 души, между които са П. Каравелов, д-р Д. Моллов, Трайко Китанчев, Св. Миларов, Тома Георгиев и др. На 16 февруари 1892 г. в Цариград е убит дипломатическия агент д-р Г. Вълкович. Този пореден атентат влошава положението на арестуваните в София. Присъдите са изключително сурови: четирма са осъдени на смърт, а други, между които са П. Каравелов и Тр. Китанчев, на по-малко или на повече години затвор. Смъртните присъди веднага са изпълнени, а П. Каравелов е хвърлен в Черната джамия.

Коста Паница

Макар и често предизвиквана, репресивната политика на кабинета не се споделя от все по-широк кръг политици и граждани, които в един или друг момент са подкрепяли политиката на Стамболов. Те са в основата на т.нар. „легална опозиция”. Нейното формиране се свързва с името на Васил Радославов и с либералите, негови привърженици. Тя се активизира след изборите за V ОНС (септември 1887). Нейните редици се увеличават от министри, напускащи кабинета и политици, разграничаващи се от неговата политика. Още в края на 1888 г. К. Стоилов и Гр. Начович напускат правителството и са заменени от Димитър Тончев и Иван Салабашев. През 1891 г. и Д. Тончев също напуска управляващите, а през 1892 г. – и Г. Живков.

Авторитетът на „легалната опозиция” нараства във връзка с готвената и извършена от ІV ВНС промяна на конституцията. Тя става необходима след уговорения династичен брак на Фердинанд с княгиня Мария-Луиза Пармска, дъщеря на Пармския дук Роберт. За да се осъществи планираната женитба, херцогът и папат поставят условие, децата от брака да имат католическо вероизповедание. Въпреки широкото недоволство на българската общественост, Стамболов е решен да премахне всички пречки пред готвената сватба, защото смята, че тя е твърде необходима за укрепването на позициите на княза чрез създаването на династия и важна крачка за неговото международно признание. На 3 май 1893 г. ІV ВНС изменя конституцията. В чл. 38, според който престолонаследникът трябва да изповядва източноправославната вяра, е записано, че той може да изповядва вярата на своите родители. Намален е броят на депутатите в Народното събрание, увеличава се продължителността на мандата на събранието от 3 на 5 години, също така се допуска гласуването на законопроектите да става в присъствието на минимум на една трета от депутатите.

Стефан Стамболов

През лятото на 1893 г. радослависти, тончевисти, бивши консерватори и южнобългарски народняци (членове на южноблъгарската Народна партия) образуват „съединена легална опозиция”. На 13 юни 1893 г. излиза 1 бр. на  „Свободно слово” – орган на опозиционните сили. Вестникът започва яростна така срещу режима, разкрива вършените от него беззакония, но не засяга личността на монарха. Напротив, към княз Фердинанд се отправят покани да „спаси” страната от тиранията на Стамболов и да участва в управлението, като „надзирава и ръководи изпълнението на властта”. Определяйки на княза ролята на „избавител” и търсейки неговата помощ, опозиционната групировка създава условия за въвличането му в политическия живот, без да предвиди опасностите от това. На различни позиции остават само привържениците на П. Каравелов, които смятат, че демократизацията на политическия живот в страната не трябва да става чрез засилване на монархизма.

 Въпреки множеството вътрешно и външнополитически успехи, позициите на Стамболов постепенно отслабват. Тежък удар върху неговото правителство нанася напускането на Георги Живков. Министър-председателят също не е в крак и с измененията в европейската външнополитическа сцена. За разлика от него княз Фердинанд усеща, че след 1892 г. интересът на великите сили към българския въпрос значително намалява. В края на 1893 г. руско-френското сътрудничество се оформя в съюз, който заплашва колониалните интереси на Англия. От Лондон компенсират новата опасност с усилия за поддържане на приятелски връзки с Тройния съюз, на австро-английското и германо-английското единодействие срещу Русия в Югоизточна Европа постепенно отслабва. Причината за това е повишената външнополитическа и икономическа експанзия на Германия, която все повече застрашава могъществото на Британската империя. Англо-руските противоречия загубват остротата си за сметка на англо-германския антагонизъм в Турция и Близкия изток. Ангажирана с кампания в Далечния Изток, Русия провежда пасивна политика на Балканите. Резултатът е известно притъпяване на австро-руските противоречия и засилване на позициите на Дунавската империя в района. Тази тенденция е забелязана от лондноските управляващи. Пред нуждата да спечели съюзници срещу германското настаняване в Турция, да не улеснява засилването на влиянието на Виена на Балканите и да парира френско-руското противопоставяне в други части на света британската дипломация е готова да изостави твърдия антируски курс на Балканите. Това автоматично води до лишаване на България от последователната подкрепа на Англия, на която залага Стамболовият режим. Тежък удар нанася и отстраняването на Михаил Савов като министър на войната и замяната му с Рачо Петров, който е близък до княз Фердинанд, и това допълнително засилва позиците на Негово Величество в правителството на Стамболов. Междувременно във Виена Фердинанд получава подкрепа за отстраняването на Стамболов от власт. Той споделя с австроунгарския външен министър Калноки и с някои чужди дипломати това свое намерение. Прави и сондажи пред руския посланик във Виена княз Лобанов-Ростовски, подготвяйки почвата за промяна в българо-руските отношения. По повод на една скроена от двореца интрига на 14 май 1894 г. Стамболов подава за 15 път оставката си. На 18 май 1894 г. князът я приема и с това се слага край на осемгодишното му управление.
 

Рачо Петров

 С това е сложен край на цяла ера в българската история, чието наследство обаче се тачи и развива в следващите десетилетия, най-вече в разрез на стопанската политика, продължена с изключителни темпове най-вече по времето на Константин Стоилов и Рачо Петров. Съвсем скоро след оставката си Стамболов бива зверски посечен в центъра на София. Убийството му предизвиква широк отглас в европейския и американския печат. Мнението за него обаче остава твърде поляризирано. За своите противници Стефан Стамболов е тиранин”, „заслепен от омраза диктатор”, „предател на майката Славяния” и пр. За привържениците си той е „българският Бисмарк”, „спасител на България”, „велик държавник”. Чужденците, като че ли пишат по-обективно за него. За първия негов биограф А. Биман, Стамболов „е човекът, който не бих искал да имам за противник”. Френският журналист Пол дьо Касаня във в. „Оторите” заявява: „Сравняват го с Бисмарк и Кавур, но без да стои по-долу от тях, освен по ограничеността на тесните географски граници, в които е бил принуден да се движи”, и още:”за да го разберем, трябва да го поставим в неговата среда”. Британският историк Сали Маркс вижда в него „гений, разбрал значението на позицията на България”, а френският журналист на в. „Фигаро” Емил Бер – „въплъщение на българската енергия”. Американците наричат Стамболов „най-значимият политически мъж на Балканите до 1912 г.”, а в очите на Великобритания той е „един от шестте политици на Европа през ХІХ век”. И именно в това се състои неговата роля – да бъде държавник и да бъде лидер. Той е човекът, който полага основите на модерната българска държавност, които ще доведат до превръщането на България в „Германия на Балканите”. Той е човекът, чиято воля е била като непреодолима преграда срещу чужди интереси в България в едни от нейните най-трудни часове. Той е човекът, на когото тази страна дължи на един или два паметника, а признание на всички неговите заслуги. Стамболов може да е бил всякакъв, но той винаги е бил патриот, който е поставял своята Родина на първо място и е останал в историята като пример за поколения българи и родолюбци. 

Стефан Стамболов