„Целта на образованието е знанието - не фактите, а ценностите.”

Уилям Бъроуз

 

 Днес трябва да си сляп или напълно откъснат от света, за да не разбереш, че образованието в България е в криза. Фактите сочат еднозначно: 21,8 процента от младежите между 15-24 нито имат образование, нито се стараят да придобият някаква квалификация, баловете за кандидатстване падат почти наполовина(за хуманитарните науки от 30 на 15,70, а при икономическите от 24 на 15,13). Корупцията в образователната система продължава да се развива като тумор, а учениците и студентите масово губят мотивация за учене. Липсва въвеждането на нови методи в системата на образованието, както и неговото технологично развитие в разрез на новите нужди. Подобни тенденции имат трайно отражение върху икономическото, политическото и социалното развитие на България като в дадения случай са пропилени цели поколения потенциал. На какво обаче се дължи това?

 От Освобождението насам България носи останките на различни образователни модели, без да има ясна визия за развитие. В периода на Третото Българско Царство значително се наложи „германският модел”, чиято цел бе да произвежда кадри, нужни за обслужване на държавната машина - армия и администрация и хора, които да издържат икономическото развитие. В резултат учителят се превърна в старшина, а ученикът – в редник, който трябва безотказно да изпълнява заповеди. След 1944 г. в България се наложи още по-страшният и безчувствен „съветски модел”, който политизира образованието, засили бюрократическият централизъм и корумпира науката под фалшиви марксистко-ленински предлози. Днес образованието е общо казано дяволски коктейл, който продължава да не дава нищо грандиозно и стойностно. Бюрократическият централизъм на МОН унищожава иновитавните медоди, подтиска младите преподаватели и налага образователни програми, напълно несъответващи с реалността и нуждите на учащите си. В същото време материалната база на училищата постепенно запада, изключвайки козметичните ремонти и въвеждането на някои нови технологии по определена образователна програма. Образованието през 2012 г. ще струва общо 2 748 000 000 лева. Цената му непрекъснато расте, докато няма никаква промяна в качеството и иновативността. Ето до какво довежда бюрократичният централизъм и непрекъсната държавна намеса.

 В историята на България обаче има период, където подобен централизъм липсва, няма държавна намеса, а образованието непрекъснато се развива и прогресира, независимо и свободно. Става дума за времето на Възраждането. По това време българското образование полага своите основи като постепенно преминава от епохата на килийни и гръцки училища през елино-български училища до развито за времето си светско образование. Без да има нужда от пари на данъкоплатеца, министерство на образованието и някакви специални програми, изготвени от невежи бюрократи развитието е факт – главно поради усещането на нуждата и типично човешката мотивация да се действа.  Централизмът елиминира тази нужда и мотивацията за действие, тъй като правителството определя нуждите на всички. Нека това бъде обрисувано с няколко примера:  в периода 1855-1877 г. българските училища нараснали от 580 до около 2 000 сред които 50 класни за юноши, 20 за девойки и 3 гимназии. Проникват много нови методи на преподаване от опитни педагози като Йосиф Ковачев и Райчо Каролев, които имат свободата да действат и модернизират. През 1869 г. и открито първото специализирано училище в Щип, а през 1874 г. – търговското училище в Свищов. Открити са и две духовни семинарии на Екзархията – през 1874 г. в Лясковския манастир „Свети свети Петър и Павел” и през 1876 г. в Самоков. За времето от 1869 до 1877 г. се създават 42 неделни училища, сред които 9 женски. Паралелно с това просветителска дейност по българските земи развиват американски и френски мисионери, които също откриват множество учебни заведения и спомагат качеството на образованието да нарасне неимоверно и неграмотността и безпросветността да бъда ограничена. Интересен факт е че тези начинания се осъществат със средствата и даренията на хора, които комунистите учеха да бъдат мразени диво – чорбаджиите. Друга интересна подробност е че повечето ни видни възрожденски и борци за национална независимост, църква и просвета произлизат именно от семействата на „народните иззедници”. Много бързо се развива и издаването на учебна литература, тъй като нуждата от нея отново е осъзната – тя е съобразена с новостите в науката и знанията. Примери много – „Аритметическо руководство” на Неофит Хилендарски, „Общо землеописание” на Константин Фотинов, „Царственик” на Христо Павлович, „Математическа география” на Иван Богоров и много други...

Резултатите стават видими много бързо – българските ученици се доказват като едни от най-добрите студенти и постигат изключително високи успехи в чужди университети като например този в Хайделберг,  Робърт Колеж в Цариград, Сорбоната и Държавния университет в Петербург.

Разликата е повече от очевадна. Възраждането съгради това, което централизмът съсипа. Начинът по който човешкото действие, свободата и независимостта могат да сътворят нещо, осъзнавайки своята нужда и бързината с която държавното планиране може да го съсипе. Възможно ли е възрожденският модел да бъде приложен отново? Напълно. Веднъж щом образованието се освободи от веригите, които го оковават и щом човекът получи възможността да действа, можем отново да видим подобен прогрес. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Първо в размислите си да оставим политиканщините. Да оставим миналото да се описва от историците, то е непроменимо. Именно така го поглеждам- като тенденция. Първоначално в онова възрожденско време хората са били толкова неуки, че момчета на по 15 години са ставали даскали, такава е била необходимостта. Даскалите са странствали в несигурност всеки сезон, а общините са наемали някой когато имат средства. Обаче с тази рискована от към доходи работа са се захващали всеотдайните родолюбци. После, със създаването на държавата се развива образованието. За да се разпространят модерните методики трябва организация, постоянство. Министри стават изтъкнати възрожденци. После потребностите стават толкова големи, че без държавна помощ не може да се организира всеобщото образование. После започват техническите нововъведения, които изискват още средства и още образование на учителите. Самите учители се специализират и са с толкова тясна специалност, че напускането им предизвиква криза в училищата. Нещо странично е, феминизирането, което води до промяна от строгата дисциплина към мека загриженост. Та, това е изходното положение.
Да започваме сега от всеобщи даскали е не на място, а възрожденски ентусиазъм се гради от епохата- учителят е част от народа, тъй че да се ентусиазираме всички за градеж, стига сме "разграждали системата". Да гледаме позитивно.
И така, необходимо да се концентрира началното образование така, че да даде повече и по- леко грамотност и основни познания. Хубаво, ама това е работа на специалисти.
Трябва висшето образование да е най- напредничавото. Хм, това е също работа на специалисти.
Трябва образованието, подготвящо средни кадри да е професионално насочено, така че излезлите от гимназиите да стават и за частен бизнес и за държавни чиновници. Айде-е-е, това е също работа за специалисти.
Какво остава за възрожденците? Просто вече сме в 21 век. Уважавам това, което е направил дядо Неофит, но не му е сега времето. Да оправим обществото-ще оправим и школото

Българските ученици и студенти и сега се доказват в чужди университети,благодарение на природната си интелигентност.Въпросът е че държавата не знае,не желае да използва този ресурс.Безотговорността и апатията трудно се измиват от мозъците,да не говорим,че учителят трябва да е мислеща личност,нещо напълно забравено

Става дума за принципи, не за политиканстване.

Потребностите ги определя сам за себе си всеки човек, държавата не може да определя потребности. Намесата на държавата си личи особено ясно и качеството на образованието, което тя осигурява - цените непрекъснато растат, докато в качеството няма разлика. Посочил съм парите заложени в бюджет 2012 г. за образование и ако погледнем чистоло през последните 20,30 или 50 години - то непрекъснато расте, въпреки че няма резултат. Автономията на една образователна система, нейната независимост от държавна намеса са основни черти за нейния успех.

Колкото до дядо Неофит и останалите - примерът е на принципна основа, не на фактологическа. Видяхме как човешкото действие провокира прогрес. Вероятно този прогрес би продължил своето развитие и след Освобождение, ако не е започнала намесата на бюрокрацията. Но вместо това се налагат определени модели, което е грешка. Ако си представим образователната система като бушон, то държавната насема поставя монета в този бушон и той рано или късно изгаря.

Колкото до специалисти - не се съмнявам в тяхната компетентност по много въпроси и по това, което са получили. Съмнявам се в тяхната иновативност. В момента в българските университети продължава да се учи по програми и системи от преди 30 години, които са морално и технически остарели. И нежеланието да се допуска промяна е учудващо. В същото време държавата налива пари в тази система и всичко продължава да е добре. Въпросът ми е - дали положението щеше да е така ако финансите на университета се добиваха по друг начин и ако те зависеха от успеваемостта на студентите и тяхната реализация в последствие. Тогава сами по себе си съответните специалисти биха се принудили или да вдигат летвата, да променят система, или просто университетът да затвори врати като неконкурентноспособен.

Под политиканстване разбирам "за положението са виновни буржоазията, комунистите, левите, десните, колаборационистите". За това настоявах за поглед напред. Виждането ми е, че съвременните даскалици на всяка възраст (с образование и преди и сега)(съжалявам за политизацията, но това е уточнение) не са способни за иновации. Заради това тези нови моменти се прокарват от Министерството. Ако една даскалица прояви умения, тя става инспектор и расте. Така че централизацията е неизбежна. Ако премахнем раздутата администрация, съвсем ще изчезнат нововъведенията и съизмеримостта на оценяването.
Още нещо- ако критерий за заплащането стане успеха, как мислиш? Няма ли да пиша на моите ученици само шестици? Хем ще са доволни и ако заплатата ми зависи от оценяването от самите тях- пак ми е добре.
Оставам на мнението, че специалистите евентуално са способните да направляват промените. Ние им плащаме за това. Ако не го вършат добре- да ги връщаме в практиката- да се донаучат. Защо да търсим отново възрожденци там където има нужда от специалисти?

Тук можеш да изразиш несъгласие с новия закон за образованието http://www.eduliberty.org/
моля те дайте подпис и разпращай по познати, че пък за тая върховна образователна простотия има съвсем малко време.Новия законопроект за предучилищно и училищно образование, според който ще образоват сексуално децата ти без да те питат и на 5г. ще ги учат какво е това хомосексуалист и прочие и прочие, а детето ти ще тръгва от 4 г. задължително в градина

"... че образованието в България е в криза. Фактите сочат еднозначно: 21,8 процента от младежите между 15-24 нито имат образование, нито се стараят да придобият някаква квалификация, ..."
В замяна на това обаче, повечето са готови да управляват ... :)
Видимо и отчаяно има нужда от ново Възраждане, но духът, който някога е бил двигател (не само във Възрожденска България) вече го няма! Нещо повече, дискредитиран е в съвременното съзнание. За съжаление няма нови "строители", а там, където ги има, никой не се възползва от тях... Може би затова за примера на някогашните "Строители на Нова България", почти не се говори, а ако се прави, то е много дискретно, под сурдинка.

Отн.: 'младите между 15-24 нито имат образование, нито се стараят да придобият някаква квалификация'
Естествено, като имат светлия пример на корумпираната администрация по всичките етажи на властта и 'икономическите' успехи на мутрите, както и на шуробаджанаците и фолк певиците от финансовия сектор ... които се представят за финансисти. Има ли в BG успял някой друг освен корумпираната държавна и общинска администрация и разни мутри и техните сателити и подизпълнители ... на всичкото отгоре системно и методично мутризираха и населението, което си мечтае само за разни куфарчета и за разни далавери ...и не иска да чуе за нищо друго.
Има и друг момент -учиш за магистратура 5 год., изсипеш една бала пари, бачкаш и учиш по 15 часа и накрая като завършиш и кандидатстваш за някое атрактивно място то се заема 'под носа ти' с 'някакъв удар под пояса' от някой шуробаджанак или някоя фолк певица (с купена или подправена диплома) ... и почваш да си мечтаеш за терминала на аерогарата.
Отн.: 'учениците и студентите масово губят мотивация за учене ..на какво се дължи това'
Най-вече на новите учебници, над 80% от които са някаква абсолютна боза - наукообразни текстове от всякакъв род и вид в стил 'мозъчна дъвка' и избиване на комплекси на разни 'просветители' които явно нямат данни за това.
Отн.: 'германския модел -хора които да движат икономическото развитие'
И какво лошо има -точно това трябва да се прави. Образованието не е евтино удоволствие (за никого) и когато си хвърлил толкова усилия и пари трябва да има някаква възвращаемост, освен ако образованието не е 'мислене в самото себе си' (каквото в момента е в BG).
Отн.: 'съветския модел - политизира образованието и засили бюрократичния централизъм'
В обществените науки - да, обаче в естествените науки беше 'железобетонно'. Това химия, физика, математика, биология - всичко беше систематизирано, поднесено в достъпен вид, да се помни лесно, изчистено от несъществени подробности, с илюстрации ... за какво изобщо трябваше да го пипат.

Отн.: 'младите между 15÷24 г. нито имат образование, нито се стараят да придобият някаква квалификация'
Естествено че няма как да имат, най-успешните 'икономисти' в BG през последните 2 десетилетия са разни корумпирани администратори, мутри, мутрафони и фолк певици (в качеството си на 'сродници' на мутрите по еротична линия) ...и техните подизпълнители, както и някакви шуробаджанаци (90% с купени и подправени дипломи и Copy-Paste CV-та), които си накупиха вече и медии за да мъгльосват и манипулират населението и започнаха да се представят за бизнесмени, банкери и финансисти от седма звездна величина. Кой от тези 'светли примери' е в състояние да мотивира когото и да било да се образова.

Отн.: 'ученици и студенти масово губят мотивация за учене ... на какво обаче се дължи това'
Най-вече на учебниците. Над 80% от учебниците са някаква абсолютна боза по всички показатели: информативност - нула; систематизиране на материала - нула; илюстрации и онагледяване - нула; съобразяване с възможностите на обучаемите - нула; приемственост между отделните учебници - нула; събуждане на интереси - нула. Някакви наукообразни текстове в стил 'мозъчна дъвка' и избиване на комплексите на текстописците.

Отн.: 'германски модел -хора, които да движат икономическото развитие'
И какво лошо има в това -точно такова трябва да е образованието. Когато си инвестирал толкова много време и пари трябва да има и някаква възвращаемост, освен ако образованието не е някакво 'мислене в самото себе си' (каквото всъщност в момента е в BG).

Отн.: 'съветския модел -политизира образованието и засили бюрократичния централизъм'
За обществените науки - да, обаче естествените науки си бяха много добре систематизирани, изчистени от излишни псевдонаучно-писателски тежести и подробности. Като хванеш математиката караш докрай - всичко подредено, систематизирано и съгласувано.
На проф. Спас Манолов Висшата математика за ВУЗ-овете напр.-хващаш учебника от том.1 до том.5 и 'караш по високоскоростното на магистралата'