На Шипка всичко е спокойно...





Малко картини, касаещи българската история, са така влиятелни и потресаващи, както картината на руския художник Василий Верешчагин "На Шипка всичко е спокойно" представя образа на самотен български опълченец, застанал на пост сред вихрушките и виелаците на връх Шипка. Въпреки че лицето не е особено ясно обрисувано от художника то има особено излъчвена. То представлява една маска на самоотрицанието, твърдостта и доблестта в името на една благородна мечта. Но именно зад тази маска се крие тази мечта, една мечта-идея, изложена най-добре в думите на Васил Левски "Ние сме жадни да видим Отечеството си сводобно". И наистина с тази мечта и с тези думи се раждаха и лягаха поколения българи - от просветителите Паисий Хилендарски, Васил Априлов и Неофит Рилски, през радателите за църковната независимост Иларион Макариополски и Неофит Бозвели до борците за национално освобождение, хора като Левски, Раковски, Каравелов, Стамболов, Стефан Караджа и много други знайни и незнайни. В този смисъл датата Трети март финализира техните усилия. Датата Трети март изля българската свобода и възродената българска държава от кръвта и потта на хилядите загинали български опълченци и руски войници.


 

Именно затова трябва да се знае, че българската свобода не се роди в лъскавите зали на Берлин и Райхщат, където европейската дипломация си играеше на шах със съдбата и щастие на един народ, а се роди по бойните полета на Плевен, Свищов, Видин, Шейново, Пловдив, Стара Загора. Роди се в пламъците на Батак и Перущица и в сълзите на хиляди български майки по време на Априлското и Старазагорското въстание. Роди се в множеството незнайни могили, опасали българските земи. Роди се в сърцата и умовете на онези български опълченци, които като вкаменената фигура от картината на Верешчагин, благодорно изпълниха своя дълг в името на една мечта. Роди се с волята и силата на целият български народ, който след вековно робство се възроди и придоби силата да защитава общочовешки принципи и истини. Именно затова датата Трети март си остава универсална по своето значение, защото тя постави зората на новата Българска държава, възраждайки прекъсната преди векове традиция. Именно и затова е наш дълг да поменем паметта и да си спомним приноса на всички загинали в тези геройски времена и отново да осъзнаем идеята, че спокойствието на Шипка, не е просто легаргия, или сън, а бунт и вик на цял един народ. Бунт и вик към свобода, към независимост и към общо национално обединение... Честит Трети март! 


 

Сега сме пак в изходна позиция от преди освобождението,аналогиите някак си почернят и обезмислят празника!Колкото и да искам да се радвам днес сме по поробени и от преди 200 години!

О не. Днес не сме в изходна позиция от преди Освобождението. По това време е имало разививаща се българска икономика с фабрики и манифактури, жизнена, дейна и млада буржоазия, развиващо се образование(в периода 1855-1877 г. са открити над 2 000 училища, а колко затворихме тук за последните 20 години?) и ентусиазиран народ, жаден за свобода и просвещение. Днешното състояние на България не може да се сравнява с времето на Възраждането по никой показател. По прилича повече на началния етап на османското робство - след 1396 г. някъде до разпада на тимарската система.

ВЯРНО!
Поздравления за постинга и гледната му точка! Малко българи се сещат на този ден за ролята на шепата български опълченци и мястото им за изхода на войната!

Изключително попадение от Надежда като коментар!
АБСОЛЮТНО!