В периода 2007-2008 г. модерният свят беше разтресен от едно събитие с невероятна мощ и огромен ефект върху всички държави по земното кълбо. Световната икономическа криза, последна от криза във финансовите е социалните отношения. Като цяло кризата започва от САЩ, като мнението на експертите тук е почти единодушно за виновниците, като дори се посочват имена – Алън Грийнспан и Бен Бернанке, ръководители на американската централна банка, известна като Федералният резерв или Фед, както по-простичко го наричат американците. Истината тук е съвсем проста – след като доларът скъса своята връзка със златото по времето на Никсън и се превърна в необезпечена книжна валута, бяха предприемани различни „екзотични” ходове, за да бъде поддържан. През 90-те години на 20 век и началото на 21 те се характеризираха с мощна крединта експанзия и раздуване на технология и жилищния балон. Вината на Грийнспан се състои именно в това, че след като беше спукан технологичният балон, той позволи още по-мощна кредитна експанзия на жилищния балон, а Бернанке просто подцени кризата и допусна колелото, довело до срив в световната икономика да се завърти.

 Особено тежко се оказа засегната Европа, в която последствия от кризата не се усетиха веднага, но те придодойдоха като приливна вълна и нанесоха много тежки щети, като проблемите продължават да зреят и в настоящия момент. Мнозина радикални леви и десни елементи веднага наскочиха и завикаха в един глас – вината е в капитализма, разпни го! Разпни го!. В капитализма ли обаче ще попитам аз? Погледнато обективно, през поглед оформен чрез трудовете на хора като Лудвиг фон Мизес, Айн Ранд и Фридрих Хайек, всеки би заявл следното – в Европа няма капитализъм, такъв какъвто той трябва да бъде. В Европа има „социални държави”, „държави на благоденствието”, страни където държавата е разпростряла своята ръка над икономиката и е се бюрократизирала тотално. За да покажа тази тенденция в числа ще дам следният пример. Преди Първата световна война заетостта в държавният сектор е варирала около 3 % от общата заетост, а в днешно време тя достига 15-20 % от общата заетост. Високата численост на административният апарат сам по себе си предпогала висока корупция. Освен това държавата пряко се намесва в икономическата област и банкирането и провежда масирана инвазия на държавни помощи и бонуси. Вглеждайки се дори в политиката, която е прокарвана пред последните години, става ясно – социалната политика на преразпределение, държава на благосъстоянието и политика на етатизъм. За какъв капитализъм и свободен пазар може да става дума изобщо след като държавата постепенно ограничаваше свободната инициатива.

 Не по-малко са проблемите на Съединените щати, където правителството се опитва да задуши рецесията с разходи и непрекъснато печатане на валута. Неконтролируемите разходи на управляващите и там са съпътствани със силна държавна експанзия, която постепенно ограничава свободата на индивида и неговите възможности за свободно развитие. Тоталитарната идея в свободна Европа и свободна Америка изглежда все по-близка. Дали обаче наистина е така? Тежката икономическа и финансова ситуация подтикнаха гражданите да търсят решения, които са в съвсем различна посока от предишните. Изключвайки от моето разсъждения, радикалните леви и десни кръгове, ние виждаме едно истинско развитие на консервативната десница, приела икономическите идеи на либертарианството – на свободните пазари и на „малката държава”. Според официалната статистика в САЩ либертарианеца-консерватор от Републиканската партия Рон Пол е фаворит в листата на своята партия, значително задминавайки останалите кандидати по популярност. Европейската десница стабилизира позиции и преминава в настъпление срещу либералната левица, като в своите идеи тя поддържа същите икономически идеи за минимум държава и свободен пазар. Промените тепърва предстоят и промени, които ще успеят да направят новият глобелен свят много по-гъвкав на многото изпитания, които предстоят. На прага сме на голяма битка в икономическите и финансовите отношения – битката в която привържениците на Мизес и Ранд, ще се изправят срещу привържениците на Кейнс и на левичарските доктрини и намиране на решения на проблеми като растящ външен дълг, социална политика, бюрократично устройство и др.

 Къде е България в това отношение? Като за начало България все още няма изградена стабилна десница, икономиката и не дава възможност за свободна инициатива, тъй като чисто и просто икономиката е съсредоточена в ръцете на ограничено и облагодетелствано малцинство, което се ползва със специални превилегии. Малкият бизнес е притиснат до стената, а високите нива на корупция и огранизирана престъпност създават несигурност за всеки инвеститор и убиват пазара. Левицата се провали в своите опити да намери решения на проблемите на прехода. Самите социалисти в съюз с пребоядисани комунисти, криминални типове и бюрократични издънки от преди 1989 г. създадоха изключително тежко положение в икономическо-политическата действителност, което не се различава особено от това в някоя средностатистическа африканска държава. Липсата на отговорност сред управляващи и тяхната некомпетенност стахана една от главните причини поради които българското общество не може да намери изход от проблемите си. Доказателство за това е провалът на сегашното правителство в редица на начинания, което обаче се опитва да прикрие своите грешки чрез убийствен нарцисизъм. Наистина обаче, задава се ново поколение, което ще се опита да строши оковите на зловещата българска действителност и да донесе промяна. Поколение, което може да не даде така желаният от българите месия, но да даде качествени кадри, които да работят за доброто, продуктивното и свободното бъдеще на своята родина.