Още от самата си появя на политическата карта на Европа Третата Българска Държава става сериозна пречка за реализирането на сръбските завоевателни амбиции. Насочили поглед към изконно български земи и живеещи с насажданата им от Русия идея за господство, сърбите мечтаят – те мечтаят да се превърнат в обединителен двигател на всички „южнославянски” народи и да създадат една нова империя на Балканите. От тази идея не се отказват поколения сръбски управници, започвайки от безкнижните бивши търговци на свине Караджорджевичи и Обреновичи и стигайки до един от най-големите убийци на всички времена Йосип Броз Тито. Дори и по време на Балканската война, когато българските войски настъпват вихрено през Беломорска Тракия, Източна Тракия и Македония, сърбите продължават да плетат своите интриги. Сръбският министър-председател Пашич работи активно за съюз с Гърция против България и сръбски дипломатически представители във Франция долагат на френските си колеги, за постигнато съгласие с гърците да не бъде зачетен сключения със София договор за подялбата. В същото време, докато българските войски са концентрирани в Източна Тракия, Македония бива наводнена от нередовни сръбски войски под командването на полковник Димитриевич от Народната отбрана, като действията му са координирани с началник щаба на сръбската армия Путник. В същото време гърците разполагат своите части по Беломорието и в тази на част на Македония, която граничи с Албания. А в съдбоносната сутрин на 30 юни 1913 г. година, когато в Париж пристига известието, че българските части са атакували сръбските, сръбският министър Веснич триумфално възкликва: „Най-сетне! Те са в нашите ръце!”. Резултатът е, че България никога повече няма да види нейните изконни територии обединени в лоното на една държава за дълъг период от време. Периодите на национално единение през Първата и Втората световна война са временни и краткотрайни, бързо преобърнати от колелото на историята...

 След Междусъюзническата война Сърбия търпи невиждан териториален възход на който биха завидели дори и сръбските крале от Средновековието, докато България търпи унижения и бива откъсната от своите изконни територии...

 Годината 1999 обаче се превръща във времето, когато България може, поне и частично да върне на Сърбия стореното. По това време конфликтът между западните страни и Сърбия на Милошевич тлее от доста време, тъй като сърбите прилагат геноцид върху албанското население в Косово по същия начин по който действат преди това в други части на бивша Югославия като Босна, Хърватска и по време на „македонизацията” и „сърбизацията” на Македония. Зверствата на сърбите срещу българското население в Македония са описани в книгата на френския журналист Анри Поззи „Войната се връща”. Докато Западът се опитва да намери повече доказателства относно действията на Милошевич, руската страна многократно се опитва да бойкотира действията му, подкрепайки сърбите. Държавният секретар Мадлин Олбрайт пък заявява решително „Няма да търпим и наблюдаваме как сръбските власти правят в Косово онова, което вече не могат да правят в Босна”.

Мадлин Олбрайт, Държавен секретар на САЩ - жена, имаща ключова роля за сразяването на Милошевич

Положението силно започва да мирише на барут. Каква обаче е българската роля в това начинание? В излязлите си мемоари бившият германски външен министър Йошка Фишер пише следното: „Българската външна министърка Михайлова бе човекът, който ми даде тази информация, с която разполагало нейното правителство. Аз предадох информацията по-нататък. Тя бе проучена и преценена за вярна.”. Това се случва на конференцията в замъка „Петерсберг” в Германия, намиращ се на река Рейн. На нея заседават Германия, Австрия и Финландия, като голямата тройка на Европейския съюз и представители на всички държави имащи граница с Югославия. Изминали са девет дни от началото на войната и официалната тема на конференцията е хуманитарната катастрофа на Южните Балкани. По време на една от почивките българският външен министър Надежда Михайлова се среща на четири очи с Йошка Фишер извън заседателната зала на конференцията като тя му разказва за случая по следния начин:

 

Йошка Фишер, външен министър на Германия

Каква е първата реакция на Йошка Фишер? Взе папката и определено се заинтригува, казва Михайлова и обобщава личните си впечатления оттогава: Обикновено тези неща се помнят. Може би не си спомням в подробности самата конференция, но добре помня срещата и разговора с Фишер.

5 дни след конференцията в Петерсберг – на 6 април 1999 г., германският външен министър обявява пред медиите за съществуването на сръбски план “Подкова”. Фишер го представя като операция за унищожаване на албанското население в Косово, одобрена в края на февруари от Милошевич и военното ръководство на Югославия.

Ден по-късно – на 7 април, военният министър Рудолф Шарпинг записва в дневника си: “Най-после имаме доказателство, че още през декември 1998 г. е планирано систематично прочистване на Косово чрез прогонване на албанците.” Още на следващия ден началникът на Бундесвера ген. Ханс-Петер фон Кирбах очертава плана на пресконференция в Бон и показва карти и скици на операцията. “Планът “Подкова”, набелязан от сръбската страна за опразване на Косово от населението от албански произход, цели да ликвидира Армията за освобождение на Косово (АОК), дори и ако това доведе до избиването на албанци. Стратегическият план се изразява в това албанското население да бъде прихванато като в клещи, на етапи и да бъде експулсирано, за да се постигне демографска промяна на района”, обяснява ген. Фон Кирбах, цитиран от агенция Франс прес.

На същата пресконференция Шарпинг казва: “Анализът на плана “Подкова” потвърди за жалост нашите опасения, че Милошевич иска да печели време, за да подготви систематичното изселване на албанците от Косово.” Съществуването на такъв план веднага е отречено от властите в Югославия. А самият Милошевич го определя като “изфабрикуван в германското военно министерство.”

Надежда Михайлова

С помощта на българското разузнаване на Сърбия е нанесен смъртоносен удар. България успява, макар и в по-малък мащаб, да върне на сърбите нанесено зло по време на войните и вероломното предателство, с което Сърбия си присвоява Македония. Въпреки това, дори и днес Сърбия продължава да държе територии, които не са нейни – Западните покрайнини, които за изконно български земи и Войводина, която винаги е била част от Унгария и е населена с унгарци. Ограбените държави обаче, рано или късно, ще успеят да си върнат изгубеното наследство, и завинаги да затрият възможността, злото случило се някога да се повтори.

Използвани източници:

 http://www.extremecentrepoint.com/?p=9253

„ГОСПОЖА МИНИСТЪР” – Мадлин Олбрайт

„Войната се връща” – Анри Поззи