Според големия американски социолог Сиймор Мартин Липсен съществува силна корелация между успешното икономическо развитие и развитието на демократичните институции. Тоест когато икономическото развитие на едно общество стигне до такъв стадий от своето развитие, че притежава доход на глава от населението равен на около 6 000 $, средна класа с частна собственост, комплексно гражданско общество, високо развит елит и широко достъпно образование, можем да говорим за стимулирано желание за демократично развитие, масово участие от долу на горе и настояване за все повече демократични политически институции. Дори ако погледнем историческите процеси, демокрацията е намирала почва в богати и високоразвити за времето си общество като това в Атинския полис.
 

Сиймор Мартин Липсен

 Днес обаче демокрацията е изправена пред сериозни изпитания. Корупцията, икономическите проблеми и възходът на корпоративната държава урониха престижа на представителната демокрация, поставяйки самата нея на много сериозен тест като форма на управление. Заговори се активно за смяна на политическата система и за цялостна ревизия на съвременните политически институции като на преден план ясно изпъкна желанието за чиста, радикална или още пряка демокрация. Дали обаче е възможно болната демокрация да се лекува с повече демокрация, или пък Александър Хамилтън е бил прав като е казал в статия № 10 от „Записките на Федералиста”, че „Демокрациите винаги са били сцени на размирици и борби; винаги са се оказвали несъвместими с личната безопасност или имуществените права; и изобщо са били с такъв кратък живот, колкото бурна е била смъртта им”?

Александър Хамилтън

 Първоначално обаче трябва да се проследи, откъде точно тръгват съвременните демократични институции, докъде са стигнали в настоящето си развитие, по какъв начин са се изменили и дали те имат общочовешки характер, или са ограничени само за определена част от света. Развитието на съвременната политически система води своето начало от основите положени по време на западното Просвещение, които намират почва за развитие в страните, граничещи със Северния Атлантически океан, Средиземноморие и Централна Европа. Погледнато философски ценностите и институциите на Просвещението биват разделяни на две групи спрямо своя характер – според Георг Вилхелм Хегел и Карл Маркс те са потенциално универсални, докато хора като Мартин Хайдегер и Фридрих Ницше отхвърлят това твърдение, заявявайки, че просвещенското наследство е ограничено с пределите на определен културен хоризонт.

Георг Вилхелм Хегел



Карл Маркс



Фридрих Ницше



Мартин Хайдегер

Не бива да се изключва и ролята на християнската религия, която е един от крайъгълните камъни на западната цивилизация. Самюел Хънтингтън, виден американски политолог и социолог, описва християнството като извор на модерната светска либерална демокрация, а редица философи и мислители като Георг Вилхелм Хегел, Алексис дьо Токвил и Фридрих Ницше казват, че модерната демокрация е светска версия на християнското виждане за универсалното достойнство на човека. Този мотив може да бъде проследен и на много други места. За пример може да послужи Декларацията на независимостта от 1776 г., където Томас Джеферсън пише „...че всички хора са създадени равни, а техният Създател ги е надарил с някои неотменни права...”. Не бива да пропускаме също така ролята на древногръцките класици Аристотел и Солон, чието наследство наистина е уникално на фона на ширещите се по това време вариации на древноизточната деспотия.

Алексис дьо Токвил



Самюел Хънтингтън

 Защо обаче днес тази система удари на камък? Първата и една от най-важните причини е чисто икономическа – „малката държава” се превърна в корпоративна държава. Казано по друг начин нейните действия и интервенция в икономиката доведоха до практическото унищожаване на свободния пазар и издигнаха един корпоративен елит, който наложи монопол върху властта и превърна представителната демокрация в система на сменяеми фигуранти и несменяеми управници. Твърде силно се оказа и влиянието на корпоративния елит върху медийното пространство като медиите постепенно загубиха твърде много от независимостта и безпристрастността си. Не е случайна и забележката на Ноам Чомски, че „гражданите на демократичните общества би трябвало да предприемат курс на духовна самозащита за предпазване от манипулиране и контрол...”. Но може би днешната ситуация в „свободните” медии е най-добре описана в книгата на Едуард Бернайс „Пропаганда”, който казва, че колкото по-сложно става едно общество, по силата на усъвършенстващите се технологии, толкова по-голяма става нуждата от едно невидимо правителство, чрез което да бъде контролирано общественото мнение. Накрая, казва Бернайс, „Демокрацията е в ръцете на интелигентно малцинство, което знае как да контролира и направлява масите”. Идеалният вариант на взаимоотношенията маси и власт...

Ноам Чомски



Едуард Бернайс

 Но как обаче стигнахме дотук, че днес един корпоративен елит и група демагози да направляват развитието на цели общество? Възходът на корпоративната държава и унищожението на свободния капитализъм(чрез франчайзи, лицензии, субсидии и други законови действия, установили специални превилегии на една група от личности) са повече от ясни, но тук става дума за нещо друго – промяната вътре в самата демокрация. Неин център престанаха да бъдат индивидуализма и индивидуалните права като цяло и тя се преориентира. Тя постепенно се масовизира, колективизира, оставяйки индивидуалния(наричан още либерален) плурализъм в миналото и установявайки нов групов плурализъм. Груповите права се утвърдиха спрямо индивидуалните, личното и универсалното бяха постепенно заменени, а идеята, че всеки индивид е жив, свободен и трябва да се стреми към своето щастие както намери за добре, отстъпи място на един нов колективен поглед върху света – този на групите, фракциите, специалните интереси, преференциите и прочие.

Индивидуализъм срещу колективизъм

 Твърде голямо влияние върху падението на демокрацията оказа и един съпътстващ я процес, който породи много силна реакция в определени групи и движения. Това е глобализацията. Технологичният напредък позволи тя да добие изключително широки размери(самата глобализация обаче е в ход откакто свят светува) и да създаде условия не само за разпространението на демократичните форми на управление, но и да донесе големи промени в самия Западен свят. Промени, които най-вече бяха свързани с увеличаването на пропускливостта на националните държави. От демокрацията като система се появиха неща като политическата коректност(съвременна форма на фашизъм) и мултикултурализма, който все по-често бива обвързан с мондиализма и космополитизма. Появи се идеята, че глобалното и демократичното могат постепенно да заменят националното с цел да се постигне определена унифицираност на света и изхождайки от презумпцията, че демокрацията е уж най-добрата форма на управление. По начало тези идеи обаче не са никак нови и крият своите корени векове назад. Те могат да бъдат открити още при древните стоици, но в днешно време тяхна отправна точка е отново Просвещението. В „Идеята за една всеобща история от световно-гражданска гледна точка” Имануел Кант говори за грандиозен съюз между народите, ръководен от единен закон за световното гражданско състояние(„Човек е свободен тогава, когато не трябва да се подчинява другиму, освен на закона” – отново Кант), а в „Ескиз на една историческа картина за прогреса на човешкия дух” Мари Жан Антоан Никола дьо Карина Кондорсе стига дори и по-далеч. Той излага идеята за световно обединение като следствие на общуването между народите и възникването на универсален език.
 

Имануел Кант



Мари Жан Антоан Никола дьо Карита Кондорсе

Разбира се, подобни възможни са твърде оптимистични, но придвижването в посока, подобна на тази е факт(„Краят на историята и последният човек” от Франсис Фукуяма). За пример може да бъде дадена Западна Европа, където дялът на неевропейската емиграция нараства, европейското население намалява и се развива активен сблъсък на ценности и култури, а демокрацията се превръща в „златната среда” за криворазбрана толерантност, политическа коректност и мултикултурализъм. Разбира се, всичко това няма да доведе до свят на културно еднообразие и да създаде т.н. „давоски човек”(израз на Хънтингтън) поради специфично споделените културни ценности, традициите в религията и други аспески на общата памет, но въпреки това притеснията за нормалното развитие на Запада са повече от основателни.
 

Франсис Фукуяма

 И докато съвременната политическа система поддава масите се надигат. Изливайки яростта си в колективни форми на протест, те шумно се обявиха против „елита” и издигнаха идеята за „пряка” или още наричана „реална” демокрация, тоест искат да лекуват болната демокрация с още повече демокрация. Стигна се дотам, че протестиращите дори измениха легендарния афоризъм на първия губернатор на Вирджиния Патрик Хенри „Дайте ми свобода, или ми дайте смърт!” в „Дайте ми демокрация, или ми дайде смърт!”.
 

Патрик Хенри

За съжаление обаче те залагат твърде много на равенството и твърде малко на свободата. Огромното им желание да представят нова визия за колективни, народни и класови права буди както и интерес, така и подозрение. В статия № 1 от „Записките на Федералиста” Александър Хамилтън пише следното: „Опасното властолюбие по-често се крие зад благовидната маска на народните права, отколкото зад суровото лице на стремежа за твърдо и ефикасно управление.”. Откриха се дори интересни оправдания за голяма част от човешката некадърност и некомпетентност като качествата на всеки отделен индивид, плюсовете и минусите, се отминават с думите „Системата е виновна за всичко”, бягайки умело от крайъгълния камък на всеки справедлив ред(личната отговорност) и вярвайки, че единното колективно право, легитимиращо всяка прищявка на мнозинството, е отправна точка на просперитет и справедливост. Основната идея обаче си остава една и съща – да бъде постигната някаква форма на равенство и групова солидарност като се изкорени всякаква форма на елитизъм. Равенството обаче не може да бъде максимизирано без намесата на една могъща държава, ограничаваща свободата на индивида. И по този начин стигаме до един парадокс – „разгневените” се опитват да лекуват демокрацията с още демокрация, колективното с още колективизъм и икономическите проблеми, породени от държавата, с още повече държава, интервенционизъм и етатизъм. Тоест да кажеш на един роб, че ще се чувства по-свободен, ако започне да работи на двойна смяна.
 

Движението "Окупирай" искащо глобална пряка демокрация

Именно в това се състои най-голямата грешка на днешната демокрация и на алтернативата, която се предлага – липсва уважение към индивида, към неговите права и личното се заменя с още повече колективизъм. Ако трябва да охарактеризираме това с пример, би било уместно да се вметно нещо от Алексис дьо Токвил. Преди около 150 години той казва, че демокрацията разширява сферата на действия на индивидуалната свобода и придава на всеки човек най-голяма стойност, докато социализмът прави от всекиго прост изпълнител, обикновена бройка, винтче в машината. Днес изглежда демокрация и социализъм имат знак за равнопоставеност, а индивидуалната свобода окончателно е заменена с идеята за колективното робство. Но нека да дефинираме и значението на свободата – тя е едно основните човеки права, заедно с живота и стремежа към щастие и всеки индивид може да го използва, както намери за добре, без да нарушава правата на другите. Правата се намират под протекциите на едно правителство, което варди и тяхната материална проява в лицето на правото на собственост. По този начин се гарантира форма на балансирана система далеч от тиранията на единия(диктатура), малцината(олигархия) и мнозинството(колективизъм, демокрация до някъде).
 

 Докато икономическите кризи се лекуват с мъдра икономическа политика моралната криза на демокрацията не може да бъде излекувана по този начин, или с още от същото лекарство(колективистичен кръстоносен поход срещу последните останки на индивидуализъм). Нужно е възстановяването на индивидуалните права, нужно е могъщата корпоративна държава да бъде сложена ред, а корпорациите – върнати на свободния пазар. Не трябва обаче да се заблуждаваме, че това ще донесе равенство. То ще донесе свобода, а самата свобода означава неравенство, тъй като тя отваря пред хората възможността да напредват, да се развиват и да трупат богатства, което по презумпция ги прави неравни. Това от своя страна води до формирането на „естествени елити”(израз на Джеферсън) или „естествена аритокрация”, която е такава по заслуги, способности, ум, опит и рационалност и води до изграждане от система на взаимнобалансиращи се институции, които гарантират правата на всеки един от нас, изравняват дъската помежду ни и ни дават възможността да се стремим към повече. Стига се по справедливост. Стига се до система, която култивира, а не колективизира индивуалните постижения и създава отлична почва за тяхното надрастване.

   

"сменяеми фигуранти и несменяеми управници."

много добре казано,постоянно ни надуват главите с приказки за демокрация ,но реално такава няма, има къде добре къде по-зле замаскирана плутокрация само!

Аз пък съм останал с впечатление, че не долюбват особено термина "плутокрация", когато стане дума за политическа система. Но си е така. В един Вашингтон има 35 000 регистрирани лобисти, които са похарчили 3,5 милиарда долара, за да шантажират институциите и да прокарват корпоративни интереси в инокомиката. Ако изходим от презумпцията, че това е тумор, той трябва да се изрязва доста отдълбоко...

Не може някаква изкуствена млада държавица като САЩ, бълваща псевдо демокрация или пък Русия - вечната "братска освободителка" с мания за величие, чието съществуване се дължи на нас, да ни казват на нашите многовековни държава и континент каква ще ни е политиката, културата и т.н.!

Китай има достатъчно история:))))

Много въпроси са засегнати по които може много да се говори.Въобще може да се каже ,че капитализмът деградира в социализъм.Различността е трудно да се управлява от едно място твърде високо и далеч,а делегирането на управленските функции надолу към по-малките структури на обществото на никому не се ще .Но може би това е начинът за оцеляване.

Индия и Египет също имат древна история, но не по-древна от нашата! Давам пример за древно-българския календар, който е най-точният от всички древни календари! Историята ни не започва с разпадането на Стара Велика България и кан Аспарух, а 3-4 хиляди години преди това! Развенча се мита, че траките са били безписмен народ!

Многовековността не винаги е гарант за успешно политическо развитие. Най-простия пример е сравнението между Африка и Европа. А Америка е продукт на европейското Просвещение, просто прехвърлено в техните параметри. Интересно при тях е, че техните Бащи-основатели се връщат назад в историята, за да намерят грешките на гръцката демокрация, римската република и европейските монархии, с цел да изградят система на взаимнобалансиращи се институции, където индивидът да има достатъчно място, за да се развива. Създават република, която уви, етатизмът доста промени. Преди около един век Грувър Кливланд е отказал да даде 10 000 от бюджета за тексаски фермери, които пострадали от сушата, с думите, че това е противоконституционно, а отишъл и дарил на Тексас 1 000 долара от своите собствени пари като по този начин подканил страната да извърши същото и като резултат се събрали над 100 000 долара под формата на дарения(доста голяма сума за това време, десет пъти повече от това, което са искали да отпуснат от Конгреса), докато днес с лека ръка се подписват спасителни планове за по 700 милиарда долара. При Русия работата е друга, тъй като това е заложено като историческа традиция. Стремежът към величие и твърдата монархическа форма на управление. Тук става дума за традиционни нагласи на населението и дълбока традиция, но обяснението не е за един коментар. :) Иначе по същество руската система на управление не може да се сравнява с европейската, тъй като тук Просвещението и Ренесанса са продукт, а там - нововъведение!

Тук може да се съди по количеството на държавната намеса, но да се каже, че има целенасочено деградиране на капитализма е правилно. То тече приблизително от началото на ХХ век и впоследствие намира израз чрез икономическите теории на Джон Мейнард Кейнс, които са господстващи и до днес. Но трябва да се намерят нови форми на управление в политическата система, които да осигурят стабилна власт и дадат възможността да се развива именно тази "естествена аристокрация", за която говори Джеферсън. Накратко - да имаме система, която да даде възможност да можещите и умните да се издигнат, а те с това да издигат и цялата нация. Далеч съм от мисълта за максимизирано равенство и тотален егалитаризъм, тъй като той не води до нищо добре, а напротив - той изличава всичко добре. Равенството води до колективизъм, а колективизмът много бързо достига до ниво до тоталитаризъм. Хайек е засегнал по брилянтен начин тази теза в "Пътят към робството" и един цитат от него: "В една централно планирана система не можем да ограничим колективните действия само до тези, за които има съгласие; в нея насилствено ще се налага да постигнем съгласие по всичко, за да може да се предприеме каквото и да е действие."

Дори и предците на тази млада държава да са търсили грешките на гръцката демокрация, римското право, европейските монархии, с цел да създадат "перфектния" баланс между тях, то всичко е било напразно, защото днес САЩ и Великобритания са марионетни държави, бълващи псевдо-демокрация, която служи за параван на интернационалния еврейски елемент! За Русия да не говорим, този грандомански крепостен паразит винаги се е старал да мине Европа в политика, в икономика, но никога не е успявал - от там и тази тяхна омраза! Никоя идеология не издига Европа до зенита на могъществото си така, както гения на Адолф Хитлер и Националсоциализма, който е непреходен!!!

Много наблягаш на твърдението, че хората искат да лекуват болната демокрация с още повече демокрация. Тук повечето те репликират, че днешната демокрация е псевдодемокрация. Т.е. че демокрация няма. А щом няма, значи трябва да изясним, защо няма. А не да твърдим, че демокрацията (каквато изобщо не е имало) е виновна за болестта и ако имаме повече от нея, ще си навлечем и повече от болестта. Освен това, не можеш да сравняваш атинската демокрация със днешната пряка или представителна. Поради простата причина, че днес проформа целият народ има право на глас при пряката. А при представителната народът няма право да управлява, а само да избира. Но нито избира дефакто представители, нито му е дадена възможност за истинска пряка демокрация. Всичко това е псевдо. За това аз съм анализирал самата същина на избирателната система и съм предложил истински демократична избирателна система (виж първият ми пост). Ще повторя, как принципно работи общественият двигател, за да бъде ясно, кое точно трябвяа да се нарече демокрация. Общественият организъм задължително представслява йерархия - най-отгоре е главата, а по-надолу са останалите органи. Организираното обществено движение започва като импулс отгоре и се предава надолу към останалите органи. Това движение надолу се проявява като разделение на труда. Неговото първо проявление е труда на управленския орган, стоящ най-отгоре в йерархията. Пряката демокрация (ако е истинска такава, а не псевдо, като днешната) не може по никакъв начин да за мени органа стоящ най-отгоре. Тя трябва да бъде напълно възможна, посредством правилна система, но е невъзможно целият народ да управлява държавата, защото това представлява отмяна на разделението на труда - ако народът управлява, няма да може да се занимава с други дейности. Затова е важно, не представителната демокрация да се замени с пряка, а да се гарантира възможността за пряка, но и по-важно, да се гарантира управлението на истински народни представители, а не фиктивни.

Та както казах, движението надолу по йерархическата система се проявява, като разделение на труда. То е дясно движение и същината му е разширение, разпръскване, това е работния такт на обществения двигател. При него обществото следва елитът на власт. Обратното движение по същина и посока е именно демокрацията, която ни трябва. При нея обществото подлага на съмнение елита на власт. Това движение е регенерация на елита на власт, то е сгъстяване, защото общественото движение минава през иглени уши. Това именно е лявото движение. Ако то не е регламентирано посредством правилна система на организация, се натрупва напрежение, общественият двигател работи все по-лошо, а накрая идват и революциите. И алтернативата е или революции, предшествани от деградация или демокрация. Лявото движение е абсолютна функция на това, дали избирателната система е правилна или неправилна.Това е именно природния закон, всеобщия принцип, посочен от Кант, който когато е заложен в една правилна система на организация, едно човешко изобретение, прави човека свободен. Което изобщо не означава, че всички ще бъдат равни. Това означава равенство пред правилата и неравенство на почетната стълбичка. А трябват ли ни правила? Защото неравенството пред правилата е първа стъпка на отмяна на правилата.

По-запознатите с историята, знаят, как се отрази т.н. "демокрация" на Ваймарска Германия, преди Хитлер да вземе властта и да я съживи - морален, културен и икономически упадък, силно еврейско присъствие на ключови позиции в политиката, икономиката, пресата и т.н., чудовищна инфлация и над 6 милиона безработни, огромните репарации на Версайския диктат! Хитлер казва, че е най-лесно да се събори демокрацията с демократични средства. А виждаме как се отразява и сега на България - недодялания комунизъм я съсипа, а "сините" я довършват!

Току-що изтрих няколко коментара и ще помоля анонимните идиоти да си намерят друго място, където да псуват като пернишки каруцари. Аман от серсеми!

Браво за статията!

Демокрацията трябва да е подкрепена с по - малка намеса на държавните институции в малкия и среден бизнес, намаляване на данъците и стимулиране на частната инициатива. Идеите за развитие на отделния човек, стремежа му към по -добър живот дават икономическа свобода на отделния индивид. Капитализма защитава индивидуализма, а социализма възприема изкривеният марксистки индивидуализъм (декандентство) като невъзможност отделният индивид да твори нещо съществено извън своята социална общност. Левичарите отхвърлят индивидуализма и личния интерес от частната инициатива и поддържат схващането че за да се развива едно общество в правилната посока е най- добре да се развива колективно чрез единно обособено мислене. Което разбира се е невъзможно, предвид различията в характеристиката на човешката раса.

Напълно съм съгласен!