Прочетен: 3930 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 20.09.2012 02:21
Исторически погледнати деизмът води своето начало от един от най-видните умове на Англия на Стюартите – сър Едуард Хърбърт, известен дипломат, политик и религиозен философ. Като учение деизмът намира своя истински зенит в епохата на Просвещението, когато по него се увлича цяла плеяда мислители, учени, писатели, композитори, философи и политици – Волтер, Русо, Пейн, Джеферсън, Ломоносов, Нютон, Франклин, Франклин, Ламарк, д‘Аламбер, Хюм, Бетовен и много други. Каква обаче е основата на това течение?
По своята същност то се различава от традиционните възгледи на християнството и признава съществуването на Бог и неговатя роля в Сътворението, но отрича всички свръхестествени и мистични явления, намесата му в делата и събитията, както и религиозния догматизъм. И въпреки това той не се придържа към единно течение и не предполага някакви особени канони погледнато концептуално. Според деизма не религията е начин за познаване на Бог и Неговата воля, а разумът, логиката и наблюденията над природата. Деистите също така високи ценят човешкия разум и свобода и вярват, че между Бог и наука трябва да се развива хармония, а не противопоставяне.
Паралелно с това деистите определят свещените писания като необоснован догматизъм, които не само са противоречиви и спорни, но и са дело на човешка ръка, а не са Божии думи. Подобно е и отношението им към традиционната религия – според тях тя спекулира с големите задгробни блаженства и адските мъки, с цел да удържи своето паство, налагайки окови на свободната мисъл и вероизповедание. Въпреки това деизмът проповядва Единобожие – естествената и разумна вяра в единно Божество, което според Едуард Хърбърт е резултат от човешкото развитие в посока нисше-висше с голяма роля на християнския монотеизъм и античното вярване в стабилния и действащ разум на човека. Не по-малка роля за развитието на деизма има и великият английски философ-емпирик Дейвид Хюм.
"Предразсъдъкът е мнение, което не се основава на разума"
Франсоа Волтер
"Да виждаме несправедливостта и да мълчим, означава да участваме в нея."
Жан-Жак Русо
"Умереност в нравите - винаги добродетел, умереност в принципите - винаги порок."
Томас Пейн
"Ние приемаме тези истини за самоочевидни: че всички хора са създадени равни и са надарени от своя Създател с неотменни права, сред които правото на живот, свобода и стремеж към щастието"
Томас Джеферсън
"Човек пише неясно за това, което ясно си представя."
"Геният е постоянство на мисълта, съсредоточена в известно направление."
Исак Нютон
"Онези, които са готови да се откажат от основна свобода, за да си купят малко преходна сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност."
Бенджамин Франклин
Жан-Батист Ламарк
"Истински философ е този, който без да се хвали, притежава онази мъдрост, с която се хвалят другите, без да я притежават."
Жан льо Рон д"Аламбер
"Нищо не е свободно така, както човешката мисъл"
Дейвид Хюм
"Обичай свободата повече от живота."
Лудвиг ван Бетовен
11.10.2012 19:07
Въпреки че много обичам високопарно говорещи войнстващи псевдо-християнски демагози като Вас, ще Ви помоля да си изливате фанатизма и фарисейщината на друго място. Втръснало ми е от позьори, които се опитват да легитимират собствената си душевна извратеност, използвайки като щит изопачена форма на християнската религия... Мартин Лутър Кинг е наричал себе си християнин, защото е обичал враговете си. Но ако сте християнин, който поддържа подобен вид омраза, какъвто разпространявате Вие, трябва да измислите ново име за себе си. :) Просто защото не можете да се наречете последователи на Христос, който има фрази като "Обичай врага си", "Всяко зло за добро" и "Обърни другата буза". Сериозно ли? :)) Това може да се прочете в онази книга, която представяте за свой морален пътеводител. Да не следвате тази част от Библията и да се представяте за християни е все едно да се присъедините към Грийнпийс и да мразите китове. :)) Така че сядайте, четете и го раздавайте по-леко...
Следователно, когато науката разкрива природните закони, тя всъщност открива принципите, заложени първоначално от Него. По този начин науката и религията не влизат в противоречие, освен в частта за Божието съществувание. Защото, според научните принципи, едно нещо не съществува, докато не бъде доказано в многократни експерименти с повтарящи се резултати. По същия начин не може да бъде отхвърлена и тезата за съществуването Му, тъй като липсват данни, които да потвърждават това.
Така че въпросът остава отворен...