http://didaskonet.hit.bg/neoliberalism.html - източник

 • Обществото е резултат от процеси, сред които най-значим и определящ е пазарът, чрез който се преразпределя богатството. Самото преразпределяне на богатствата обаче се отрича като цел, то е само резултат от процеса "пазар". Възприема се идеята, че пазарът е средството за постигане на съвършеното общество;

• Отрича се планирането във всеки смисъл - религиозен, етичен, утопичен. Обществото не трябва да има фиксирани цели, освен тези, които са резултат от процесите в него. (Обаче самият либерализъм представлява утопия, предвид настояването му, че извън пазара не трябва да съществуват никакви стоки и услуги - включително образование, здравеопазване, защита на околната среда, научни изследвания, охрана на труда, контрол по качеството на храните и питейната вода, опазване на реда и т.н.);

• На либерализма е присъщо противопоставянето на всички нелиберални общества, като последните се определят като погрешни (в последните години на мястото на Комунизма дойде Ислямизмът);

• Либерализмът допуска компромиси като нация, етнос, език и т.н., които се приемат за даденост;

• Либералите настояват, че либерализмът е "свобода", поради което не се изисква съгласие за налагането й (не може да се налага нещо присъщо). След Студената война много западни либерални демократи обаче са на мнение, че войната е справедливо средство за налагане на либерална демокрация;

• Класическите политически либерали отхвърлят идеята, че съществуват външни (неизменни) морални стойности. Те твърдят, че има само възгледи (мнения). Приемат, че тези мнения трябва да бъдат споделяни в публичното пространство и във формиралия се "пазар на възгледите" да се достигне истината (идеята, че до истината се достига в спора е по-стара от либерализма);

• Отхвърлянето на външните морални стойности намира формален израз в либералната идея за човешките права: и добрите и лошите хора имат еднакви права, които се прилагат с еднаква сила когато те извършват добри или лоши дела. Класическата либерална философия защитава свободата като ценност, дори и да не я наричат така. Като резултат на свободата се придава по-голяма стойност, отколкото на възприятията за добро и лошо;

• Либералите са убедени във формалната равнопоставеност между участниците в либералното общество, но преди всичко либералите вярват в разликата в способностите. По тази причина много либерали симпатизират на биологичните теории за неравенството. (Теориите за наследствените расови различия в интелигентността сега са много популярни сред американските неолиберали);

• Либералите се противопоставят на икономическата самодостатъчност дотолкова, че са убедени в правилността на войната за "отваряне на пазарите". (Най-известен пример е "Опиумната война");

• Основна фигура в пазарния процес е предприемачът - физическо лице, фирма или корпорация, - натоварен с призванието да откликне оптимално на пазарния натиск с максимална гъвкавост (в смисъл на преориентиране и преструктуриране на дейността според пазара). Настоява се за привилегирован социален статус на предприемача (противоречие с тезата "всички са равни"?).

Особености на неолиберализма, отличаващи го от традиционния либерализъм

*Основният стремеж на неолиберализма (възкресеният либерализъм) е да се интензифицира и разширява пазарът чрез увеличаване на броя, честотата, повторяемостта и формализацията на извършваните сделки. Като идеализираната цел би изглеждала така: свят, в който всяко действие на всеки човек представлява сделка, извършена в конкуренция с всеки друг човек и повлияваща всяка друга сделка; самите сделки ще се извършват за крайно малко време и ще имат неограничена повторяемост, 24 часа в денонощието.

• Акцент се поставя не толкова върху собствеността, колкото върху сделката;

• Стремежът е към максимизиране и диференциране на сделките (ако се илюстрира например със закупуването на чаша чай, то загряването на водата, добавянето на съставките на чая и лъжичката захар трябва да бъдат обект на отделно договаряне);

• Периодът на валидност на сделките (договорите) се намалява (вместо с неограничен срок, се сключват краткосрочни договори - годишни, тримесечни или месечни);

• Пазарът се интензифицира и чрез засилване на оценката и контрола на субектите на сделката (пример: измерването и разграфяването на все по-малки периоди от време и все по-детайлизирани операции на работното време и действията на работника);

• Пазарът се интнензифицира и чрез крайно детайлизиране и формализиране на обектите на сделките (например, вече могат да се продават не само цели артикули, не само дялове от тях, а дори само част от правата върху тези дялове и т.н.);

• Огромното нарастване на броя на сделките води и до силно повишаване ролята на цената на самите сделки по отношение цената на крайния продукт (някоя друга, по-глобана, сделка), което от своя страна увеличава ролята и значимостта на правните и финансовите институции, изпълняващи пряката роля на оценители и контрольори по сделките (това е очевидно противоречие с пропагандата за повече ефективност и по-малко бюрокрация при свободния пазар);

• Стремеж към увеличаване броя на конкуриращите се субекти, дори в рамките на една фирма или корпорация между отделите, или работниците в един отдел (терминът "employability" ("годност за наемане") е свързан с приемането, че всеки човек е длъжен да подреди живота си така, че да увеличава предимствата си на трудовия пазар - във всякакви измерения, включително и по-добър външен вид; възниква обаче и въпросът с хората, които са с понижени възможности за участие на трудовия пазар - например инвалиди в различна степен).

Пазарна икономика, на практика означава, че световните банкери, които са концентрирали в свои ръце (с мафиотски методи) парите на света, са господари на пазара, и пазарът обслужва само тях. Или казано още по-просто: в когото са парите, той купува и той определя цените (а от там и всичко друго).
И с либерализма им е същото: в когото са парите, той има свободата да налага своите интереси на всички други (с политически, икономически, медийни, образователни и всички други, явни и тайни средства).
Същото е и с прословутата "демокрация". – Който плаща или създава илюзии че ще плати (за сервилността към него), той определя кое е демократично и кое не, и кое е "политически коректно"!?.
А никак не е политически коректно, да се казва открито - чии са медиите, чии са банките и чии са т.н. "интернационални корпорации". А всички те, случайно са на шепа "интернационални" евреи (или юдеи), начело с Рокфелер, Ротшилд, Морган, и т.н.

Не съм привърженик на теориите за "Световния юдейски заговор". Истината е обаче, че навсякъде където е въведен либерален модел на управление и пазарна икономика( не визирам България, тук е сложно), идва период на рацзвет. Не знам, но определено сте чели твърде много от книгите на Никола Николов и Емил Антонов, чел съм ги и аз, но мога да ви кажа - те оказват вредно влияние и са до огромна степен фантастика.

Николов лека му пръст е ползвал да ги нарека западни източници и книги, Антонов вярно поднася разсъжденията си по един ефектен, но и комичен "начин".

alexanderherzdorf, книгите подтикват към размисъл, вредно влияние може да "окаже" почти всичко в зависимост от дозата, индивида или контекста.
Едва ли си чел всички западни ревизионисти...

По темата нямам претенция за знание в дълбочина и за това не я коментирам, извини спама ми!